Схизма

Историческа карта на Великата схизма

С названието Велика схизма се обозначават два големи разкола в католическата църква. Въпреки че изразът е употребяван по-често за Източно-Западната схизма от 1054 г., така се нарича и разцеплението в католическия свят, настъпило през 1378 г. Тази схизма е позната още и като Западната или Папската схизма. Кризата е преодоляна през 1414 г., когато се провежда църковен събор в немския град Констанц.

Началото

След смъртта на папа Григорий XI, изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианския народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим. На 8 април 1378 г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали архиепископ Бари, който приел името Урбан VI. След като напуснали Рим, френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избрали Климент VII. Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на Великата западна схизма, която продължила 40 години. На страната на Урбан VI застанали Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII били Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е бил законния папа, а Климент VII и неговите приемници– антипапа.

Съборът в Пиза

На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза се свиква събор, който се отличавал с изключително единодушие. Идеята била събора да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския папа папа Бенедикт XII, но и двамата папи не се явили на събора. Било решено да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола. Съборът в Пиза избрал за папа Александър V, който и председателствал, защото без неговото потвърджение, католическата църква не би приела решенията на събора за действителни. Съборът е закрит на 7 август 1409 г. Александър V дал клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII сменя Александър V.

Решение на кризата

През 1414 г. се свиква църковен събор, който се състои в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц свалил от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече бил абдикирал през 1415 г. Кардиналите избрали за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така бил сложен край на Великата западна схизма.