Патриарх Евтимий (булевард в София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Unicode (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
| тип = булевард
| тип = булевард
| район = [[Триадица (район)|Триадица]], [[Средец (район)|Средец]]
| район = [[Триадица (район)|Триадица]], [[Средец (район)|Средец]]
| дължина = 1670 m
| дължина = 1200 m
| ширина = <!-- ширина -->
| ширина = <!-- ширина -->
| пощ-код = <!-- пощенски кодове -->
| пощ-код = <!-- пощенски кодове -->

Версия от 12:54, 11 март 2011

Тази статия е за булеварда в София. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

Патриарх Евтимий
— булевард —
Поглед по булеварда от „Попа“ към „Петте кьошета“
Поглед по булеварда
от „Попа“ към „Петте кьошета“
Карта
Град СофияБългария
РайонТриадица, Средец
Дължина1200 m m
Носи името наЕвтимий
Патриарх Евтимий в Общомедия
Сградата на Първа градска болница на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий“ и „Раковска“

„Патриарх Евтимий“ е един от основните централни булеварди в центъра на София. Наречен е на българския патриарх от 14-ти век Свети Евтимий Търновски.

Булевардът се простира от пресечката си с бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ при паметника на Патриарх Евтимий до булевардите „Прага“, „Христо Ботев“ и „Ген. Михаил Д. Скобелев“ на Петте кьошета. Други по-важни пресечки са ул. „Георги С. Раковски“, бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Витоша“. „Патриарх Евтимий“ е и единственият софийски булевард, който по цялото си протежение е изцяло еднопосочен – движението е само в посока от ул. „Граф Игнатиев“ към Петте кьошета.

Архитектурата на сградите на „Патриарх Евтимий“ е в типичния софийски стил архитектура от 30-те и 40-те години на 20-ти век - предимно 6-етажни жилищни кооперации със сериозни фасади, изравнени корнизи и сравнително просторни и високи жилища.

История

Булевардът претърпява реконструкция в края на 70-те години на 20 век във връзка с изграждането на Народния дворец на културата и прилежащия към него парк. Дотогава между улица „Фритьоф Нансен“ и булевард „Витоша“ и в дълбочина до булевард „Скобелев“ (днес този участък преминава под земята в автомобилен тунел) е разположен парк, ограден с висок зид. Самият той е изграден върху някогашните казарми на Шести пехотен търновски полк. По това време близо до мястото на сегашния паметник „1300 години България“ са разположени паметни плочи с имената на загиналите през войните от софийските полкове, които са преместени на неизвестно място при реконструкцията.

До реконструкцията от 70-те години западната част на „Патриарх Евтимий“ е изградена като класически булевард със средна озеленена ивица и едроразмерни дървета. До края на 60-те години на 20 век, вечер, когато цистерните с вода минават и мият булеварда, поливачите отделят специално внимание на поливането на дърветата и зелената ивица. Булевардът е с двупосочно движение до средата на 90-те години на 20 век, когато движението по него става еднопосочно - от „Граф Игнатиев“ към булевард „Прага“. Характерният градски транспорт още от 30-те години на 20 век е тролейбусна линия 1 (Единицата), която и днес минава по булеварда, а сега освен нея по целия булевард се движат също и тролейбусни линии 2, 5 и 8, като в участъка между пресечката с ул. „Георги Раковски“ и Петте кьошетта минава и тролейбусна линия 9.

Известни сгради и паметници

  • Северна страна:
    • Паметникът на Патриарх Евтимий "Защитникътъ на Търновградъ", автор: проф. Марко Марков.
    • Софийски нотариат (№2) - паметник на културата от национално значение; построен през 1899 година по проект на арх. Петко Момчилов за жилище на брат му Михаил Момчилов; по-късно в сградата се помещава търговското представителство на Съветския съюз.
    • На източния ъгъл с булевард „Витоша“ се намира Накашевата аптека (по-късно станала известна само като Аптеката), която през 1996 г. е реконструирана и вече се използва за други цели. Мястото пред нея е популярно място за срещи и други събития.
    • Църквата „Свети Георги“ (№90), разположена в малък парк; завършена през 1909 година, с автор Алекси Начев.
  • Южна страна:
    • Кино Одеон - бившето филмотечно кино Дружба, което е първата софийска сграда, различна от т. нар. сталинска архитектура след Втората световна война. Особеност на киното е, че излъчва най-вече черно-бели архивни филми.
    • 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин";
    • Първа градска болница;
    • На източния ъгъл с улица „Фритьоф Нансен“ през 80-те години на 20 век се намира заведението „Кравай“, където по това време се събира част от софийските „ъндърграунд“ среди;
    • Между бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Витоша“ булевардът граничи от южната си страна с парка пред Националния дворец на културата.