Абел Тасман: Разлика между версии
м r2.6.4) (Робот Добавяне: be:Абел Янсзан Тасман |
|||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
== Второ плаване 1644 == |
== Второ плаване 1644 == |
||
През 1644 открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива [[Карпентария]], в т.ч. остров [[Грут Айлънд]] ({{coord|14|00|S|136|40|E|}}) и северното крайбрежие на п-ов [[Арнхемлънд]], където открива залива [[Ван Димен]] ({{coord|12|00|S|132|00|E|}}) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на [[Австралия]] до 21º ю.ш. |
През 1644 открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива [[Карпентария (залив)|Карпентария]], в т.ч. остров [[Грут Айлънд]] ({{coord|14|00|S|136|40|E|}}) и северното крайбрежие на п-ов [[Арнхемлънд]], където открива залива [[Ван Димен]] ({{coord|12|00|S|132|00|E|}}) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на [[Австралия]] до 21º ю.ш. |
||
== Памет == |
== Памет == |
||
Версия от 17:40, 12 март 2011
| Абел Тасман Abel Janszoon Tasman | |
| изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 1632 г. до 1659 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | неизв. неизв. |
| Абел Тасман в Общомедия | |
Абел Янсзон Тасман (Шаблон:Lang-nl) е нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец.
Много добре познат от дългото си пътуване през 1642-1643 и 1644 в служба на Нидерландската източноиндийска компания. Пръв открива Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи през 1643. Открива през 1644 северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.
Ранни години
Абел Тасман е роден през 1603 в Лутегаст, Нидерландия - село в провинцията Гронинген. Точната дата на раждането му не е известна. През 1631 г. се жени за бедна жена, чието име не е известно, а през 1633 вече като изпитан моряк заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландската източноиндийска компания Антон Ван Димен и е приет на работа в компанията.
Плавания в Северния Пасифик
През 1634 е изпратен като помощник в експедиция на Матис Кваст в Северния Пасифик. Неговата флота включва кораба Heemskerck и Zeehaen. След много трудности през 1639 достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж са мъртви. Самостоятелно открил о-вите Бонин (). Следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.
Първо тихоокеанско плаване 1642-1643
През авуст 1642 г. получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. На 14 август 1642 отплава от Батавия и на 5 септември пристига на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, но Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият, посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избрира Мавриций като отправна точка. През първото си тихоокеанско плаване той открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи и други, като заобикаля Австралия отвсякъде без дори да я зърне.
Тасмания
На 24 ноември 1642 нидерландецът стъпва на западния бряг на острова. Името, което Тасман дава на острова е Земя Ван Димен на името на нидерландския губернатор в Индонезия. Съвременните австралийци го наричат още Ябълковия остров. Там открива залива Щорм (29 ноември, ), полуостров Тасман (2 декември), оостров Мария (4 декември, ), остров Схаутен () и п-ов Фрейсине () и на 5 декември достига до североизточната точка на Тасмания (41º 34` ю.ш.), от където взема курс на изток.
Нова Зеландия
Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток. На 13 декември става първият европеец, стъпил на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия - нос Фаулунд (). Открива още залива Голдън Бей (18 декември, ) и на югоизток от него – залива Тасман. След като продължава на север и след това на изток, един от корабите му е нападнат от маорите и четирима моряци са убити. На 4 януари 1643 открива крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (, на северозапад от Нова Зеландия).
Завръщане
На 12 януари 1643 на връщане от първото тихоокеанско плаване, Тасман се натъква на архипелага Тонга, където открива островите Ата (), Тонгатабу (на 21 януари, 257 км2, ), Еуа () и Номука ()
От 5 до 8 февруари открива о-вите Фиджи, в т.ч. островите Ватоа (), Вануа-Леву (5500 км2, ), Тавеуни () и Вити-Леву (10.5 хил. км2, ).
На 22 март вторично открива атола Онтонг-Джава (). Продължава на северозапад, на 13 април открива остров Нова Британия, а на 18 април – остров Каркар (), Проследява около 1000 км от северното крайбрежие на Нова Гвинея и се завръща в Батавия на 15 юни 1643.
Второ плаване 1644
През 1644 открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, в т.ч. остров Грут Айлънд () и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен () и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21º ю.ш.
Памет
Едва 300 години след неговата смърт му се отдава заслужената чест и кръщават на негово име остров, море между Австралия и Нова Зеландия, земя в северните части на Австралия, залив край бреговете на Нова Зеландия, езеро на Южния остров на Нова Зеландия, полуостров на остров Тасмания и о-ви в Канада.
Източници
- С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
- 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abel Tasman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |