Горна Белица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Горна Белица''' (изписване преди 1945 година '''Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица''', {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в Община [[Струга (община)|Струга]] |
'''Горна Белица''' (изписване преди 1945 година '''Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица''', {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в Община [[Струга (община)|Струга]]. |
||
==География== |
|||
Селото е разположено високо в източните склонове на планината [[Ябланица (планина)|Ябланица]]. |
|||
==История== |
==История== |
Версия от 16:52, 14 март 2011
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Горна Белица (изписване преди 1945 година Горна Бѣлица, Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-rup, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el, Ано Беала) е село в Република Македония, в Община Струга.
География
Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
В 19 век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения Москополе.[1]. Една част от тях са преселници от областта Фаршери в Албания - фаршериоти.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.[5] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[6]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[8]
Литература
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
- ↑ Beala di supra.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. І, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|