Аврам Гачев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Toszimo (беседа | приноси)
формат и опресняване на източници и др.
Ред 22: Ред 22:
В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.
В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено Народно Събрание от Варна.
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна.
Участва в спасяване на евреите в България.<ref>[http://www.geocities.com/boris3jews/VM_KING_Bulgarian_Vladimir.htm Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България]</ref>
Участва в спасяването на евреите в България.<ref>Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14.03.2011 г. <[http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php]></ref>
След касиране на работническите депутати през [[1941]] г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер [[Гонда вода (лагер)|Гонда Вода]], Асеновградско, където се разболява и на [[9 октомври]] умира в пловдивска болница.
След касиране на работническите депутати през [[1941]] г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер [[Гонда вода (лагер)|Гонда Вода]], Асеновградско, където се разболява и на [[9 октомври]] умира в пловдивска болница.
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад Независимост до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. Цар Симеон I) носи неговото име, а на булевард Георги Димитров (сега Сливница) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.


==Архивни материали==
==Архивни материали==
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.

==Източници==
* Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, стр. 108.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />


==Източници==
== Външни препратки ==
* Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108.
* [http://maps.google.com/maps?f=q&source=s_q&hl=hu&geocode=&q=%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE+%D1%83%D0%BB.+%D0%B3%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2&aq=&sll=42.934307,25.054321&sspn=0.790271,1.234589&ie=UTF8&hq=&hnear=ul.+Avram+Gachev,+Gabrovo,+Bulg%C3%A1ria&ll=42.88181,25.320396&spn=0.00309,0.004823&z=18&iwloc=A Улица Аврам Гачев в Габрово]


{{сорткат|Гачев, Аврам}}
{{сорткат|Гачев, Аврам}}

Версия от 19:33, 14 март 2011

Аврам Гачев
български политик

Роден
Починал
Народен представител в:
XXV ОНС   

Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.

Биография

Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов, след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.

Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.

Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във Варна.

В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.

През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна.

Участва в спасяването на евреите в България.[1]

След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.

Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.

Архивни материали

Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.

Бележки

  1. Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14.03.2011 г. <http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php>

Източници

  • Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108.