Абел Тасман: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
От 1629, официално от 1636 до 1645 [[Антон Ван Димен]] е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците [[Малака]] и [[Цейлон]], овладява остров [[Тайван]], основава холандска търговска база в [[Нагазаки]], [[Япония]], укрепва позициите на [[Холандия]] в [[Индия]]. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и [[Абел Тасман]]. |
От 1629, официално от 1636 до 1645 [[Антон Ван Димен]] е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците [[Малака]] и [[Цейлон]], овладява остров [[Тайван]], основава холандска търговска база в [[Нагазаки]], [[Япония]], укрепва позициите на [[Холандия]] в [[Индия]]. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и [[Абел Тасман]]. |
||
През 1639 Ван Димен организира експедиция с два кораба |
През 1639 Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк [[Матис Кваст]], а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, "открит" от испанците на изток от [[Япония]]. Експедицията на оправдава надеждите на генерал-губернатора, но затова пък изследва японските води и достига до [[Курилски острови|Курилските о-ви]]. по време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега [[Тайван]]) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите [[Бонин]] ({{coord|27|00|N|142|10|E|}}), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в [[Ява]]. |
||
След това следват други плавания до [[Япония]] през 1640 и до [[Палембанг]] в [[Суматра|Южна Суматра]] - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града. |
След това следват други плавания до [[Япония]] през 1640 и до [[Палембанг]] в [[Суматра|Южна Суматра]] - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града. |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Първо тихоокеанско плаване 1642-1643 == |
== Първо тихоокеанско плаване 1642-1643 == |
||
[[Картинка:Tasmanroutes.PNG|thumb|300px|Маршрута на Тасман.]] |
[[Картинка:Tasmanroutes.PNG|thumb|300px|Маршрута на Тасман.]] |
||
През авуст 1642 г. получава задачата да открие ''Южната Земя'' ([[Антарктида]]), като се смятало, че се намира някъде в южния [[Тихи океан|Пасифик]]. |
През авуст 1642 г. получава задачата да открие ''Южната Земя'' ([[Антарктида]]), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния [[Тихи океан|Пасифик]]. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: "Heemskerck" – малък боен кораб и "Zeehaen" – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 човека. |
||
На 14 август 1642 корабите отплават от [[Батавия]] и на 5 септември пристигат на остров [[Мавриций]]. В днешни дни може да ни се вижда странно, но Тасман достига първо до [[Мавриций]]. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият, посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избрира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток, от 49° 04' ю.ш. – на изток. |
|||
=== Тасмания === |
=== Тасмания === |
Версия от 14:13, 18 март 2011
Абел Тасман Abel Janszoon Tasman | |
изследовател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Активен период | от 1632 г. до 1659 г. |
Семейство | |
Съпруга | неизв. неизв. |
Абел Тасман в Общомедия |
Абел Янсзон Тасман (Шаблон:Lang-nl) нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец.
Много добре познат от дългото си пътуване през 1642-1643 и 1644 в служба на Нидерландската източноиндийска компания. Пръв открива Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи през 1643. Открива през 1644 северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.
Ранни години 1603-1633
Абел Тасман е роден в бедно семейство през 1603 в Лутегаст, Нидерландия - село в провинцията Гронинген. Точната дата на раждането му не е известна. През 1631 г. се жени за бедна жена, чието име не е известно, а през 1633 вече като изпитан моряк заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландската източноиндийска компания Антон Ван Димен и е приет на работа в компанията.
Плавания в Северния Пасифик
От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.
През 1639 Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, "открит" от испанците на изток от Япония. Експедицията на оправдава надеждите на генерал-губернатора, но затова пък изследва японските води и достига до Курилските о-ви. по време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин ( ), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява.
След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.
Първо тихоокеанско плаване 1642-1643
През авуст 1642 г. получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: "Heemskerck" – малък боен кораб и "Zeehaen" – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 човека.
На 14 август 1642 корабите отплават от Батавия и на 5 септември пристигат на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, но Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият, посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избрира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток, от 49° 04' ю.ш. – на изток.
Тасмания
На 24 ноември 1642 нидерландецът стъпва на западния бряг на острова. Името, което Тасман дава на острова е Земя Ван Димен на името на нидерландския губернатор в Индонезия. Съвременните австралийци го наричат още Ябълковия остров. Там открива залива Щорм (29 ноември, ), полуостров Тасман (2 декември), оостров Мария (4 декември, ), остров Схаутен ( ) и п-ов Фрейсине ( ) и на 5 декември достига до североизточната точка на Тасмания (41º 34` ю.ш.), от където взема курс на изток.
Нова Зеландия
Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток. На 13 декември става първият европеец, стъпил на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия - нос Фаулунд ( ). Открива още залива Голдън Бей (18 декември, ) и на югоизток от него – залива Тасман. След като продължава на север и след това на изток, един от корабите му е нападнат от маорите и четирима моряци са убити. На 4 януари 1643 открива крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен ( ), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс ( , на северозапад от Нова Зеландия).
Завръщане
На 12 януари 1643 на връщане от първото тихоокеанско плаване, Тасман се натъква на архипелага Тонга, където открива островите Ата ( ), Тонгатабу (на 21 януари, 257 км2, ), Еуа ( ) и Номука ( )
От 5 до 8 февруари открива о-вите Фиджи, в т.ч. островите Ватоа ( ), Вануа-Леву (5500 км2, ), Тавеуни ( ) и Вити-Леву (10.5 хил. км2, ).
На 22 март вторично открива атола Онтонг-Джава ( ). Продължава на северозапад, на 13 април открива остров Нова Британия, а на 18 април – остров Каркар ( ), Проследява около 1000 км от северното крайбрежие на Нова Гвинея и се завръща в Батавия на 15 юни 1643.
Второ плаване 1644
През 1644 открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, в т.ч. остров Грут Айлънд ( ) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен ( ) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21º ю.ш.
Памет
Едва 300 години след неговата смърт му се отдава заслужената чест и кръщават на негово име остров, море между Австралия и Нова Зеландия, земя в северните части на Австралия, залив край бреговете на Нова Зеландия, езеро на Южния остров на Нова Зеландия, полуостров на остров Тасмания и о-ви в Канада.
Източници
- С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
- 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abel Tasman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |