Тане Стойчев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Тане Стойчев е роден в леринското село [[Горничево]] (днес Кели, [[Гърция]]). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село [[Търсие]], Доре Минчев от село [[Горничево]], [[Дзоле Стойчев]] от село Баница, [[Дине Клюсов]] от село [[Екши су]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. В 1901 година, подгонен от властите бяга в [[София]]. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник [[Анастас Янков|Янков]] и пристига в Леринско. След смъртта на [[Георги Папанчев]] става районен войвода в Леринско. <ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.</ref > През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> |
Тане Стойчев е роден в леринското село [[Горничево]] (днес Кели, [[Гърция]]). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село [[Търсие]], Доре Минчев от село [[Горничево]], [[Дзоле Стойчев]] от село Баница, [[Дине Клюсов]] от село [[Екши су]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. В 1901 година, подгонен от властите бяга в [[София]]. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник [[Анастас Янков|Янков]] и пристига в Леринско. След смъртта на [[Георги Папанчев]] става районен войвода в Леринско. <ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.</ref > През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] с войвода [[Стефан Гошев]], 42 души от [[Баница (дем Лерин)|Баница]] с [[Дзоле Стойчев]] и [[Нацо Кочев]], 25 души от [[Горничево]] с [[Дине Ташеманов]], 14 души от [[Борешница]] с [[Атанас Попов (Борешница)|Атанас Попов]], 13 души от [[Росен (дем Лерин)|Росен]], 50 души от [[Вощарани]] с Минче и [[Русе Ангеловски]], 30 души от [[Пътеле]] с [[Васил Календжиев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_16.html]</ref>. |
||
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
||
Версия от 08:45, 23 март 2011
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.
| Тане Стойчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Тане Стойчев в Общомедия | |
Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Дзолев и Тане войвода, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско.
Биография
Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Екши су[2]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [3] През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[4] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеманов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев[5].
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[6]
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.
Бележки
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
