Антон Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м кат. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите |
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. [[Балканска зора]]" и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). |
||
[[Категория:Български художници]] |
|||
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
|||
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] |
|||
Версия от 03:05, 24 март 2011
Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
| Антон Митов | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Митов |
| Антон Митов в Общомедия | |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. Балканска зора" и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).