Деян Димитров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Файл:D Dimitrov cheta IMARO 1905.JPG|ляво|мини|250п|Четата на |
[[Файл:D Dimitrov cheta IMARO 1905.JPG|ляво|мини|250п|Четата на Деян Димитров.]] |
||
Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в [[Лактине]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при [[Тале Горанов]], а от 1902 година е подвойвода на [[Никола Русински]] в [[Дебърца]]та, Охридско с 9 души четници.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.</ref> В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в [[Ърбиново|Ърбино]]. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета [[Тома Давидов]] е убит<ref>Спомени на Георги Христов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_12.html]</ref>. |
Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в [[Лактине]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при [[Тале Горанов]], а от 1902 година е подвойвода на [[Никола Русински]] в [[Дебърца]]та, Охридско с 9 души четници.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.</ref> В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в [[Ърбиново|Ърбино]]. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета [[Тома Давидов]] е убит<ref>Спомени на Георги Христов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_12.html]</ref>. |
||
Версия от 20:00, 25 март 2011
| Деян Димитров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
Лактине, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
Песочани, днес Република Македония |
| Деян Димитров в Общомедия | |
Деян Мицков Димитров - Карпата е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в Лактине, в Османската империя, днес в Република Македония. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при Тале Горанов, а от 1902 година е подвойвода на Никола Русински в Дебърцата, Охридско с 9 души четници.[2] В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в Ърбино. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета Тома Давидов е убит[3].
През Илинденско-Преображенското въстание взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през Куманово и Враня пристига в Княжество България на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. От началото на 1906 година до Хуриета от юли 1908 година действа като помощник войвода на Петър Чаулев в Охридско[4].
През септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край Песочани, облят е с газ и е запален жив.[5]
Бележки
- ↑ 1910 г. според Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 467.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.
- ↑ Спомени на Георги Христов [1]
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 47.
