Таор: Разлика между версии
Ptbotgourou (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
| мпс-код = |
| мпс-код = |
||
| герб = |
| герб = |
||
| изглед = |
| изглед = Taor-MKD.jpg |
||
| описание_изглед = |
| описание_изглед = Поглед на дел од селото Таор |
||
}} |
}} |
||
[[File:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumb|300px|Поглед на дел од селото Таор со црквата Свети Илија]] |
|||
'''Таор''' или книжовно '''Тавор''' ({{lang-mk|Таор}}) е [[село]] в община [[Зелениково (община)|Зелениково]] на [[Република Македония]]. |
'''Таор''' или книжовно '''Тавор''' ({{lang-mk|Таор}}) е [[село]] в община [[Зелениково (община)|Зелениково]] на [[Република Македония]]. |
||
Версия от 16:28, 26 март 2011
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (Община Валево).
Таор или книжовно Тавор (Шаблон:Lang-mk) е село в община Зелениково на Република Македония.
География
Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.
История
Таурезиум
Край Таор са разположени развалините на римският град Тауресиум (Tauresium), родно място на император Юстиниан I Велики.
В Османската империя
В 19 век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[2].
В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[3]
В Република Македония
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 македонци и 1 друг.[4]
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
