Таор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
| описание_изглед = Поглед на дял от селото Таор
| описание_изглед = Поглед на дял от селото Таор
}}
}}

[[File:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumb|300px|Поглед на дел од селото Таор со црквата Свети Илија]]
'''Таор''' или книжовно '''Тавор''' ({{lang-mk|Таор}}) е [[село]] в община [[Зелениково (община)|Зелениково]] на [[Република Македония]].
'''Таор''' или книжовно '''Тавор''' ({{lang-mk|Таор}}) е [[село]] в община [[Зелениково (община)|Зелениково]] на [[Република Македония]].


Ред 29: Ред 29:
==История==
==История==
===Таурезиум===
===Таурезиум===
[[Файл:Sv.Ilija-Taor-MK.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Илия“.]]
Край Таор са разположени развалините на римският град [[Тауресиум]] (Tauresium), родно място на император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]].
Край Таор са разположени развалините на римският град [[Тауресиум]] (Tauresium), родно място на император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]].


Ред 35: Ред 36:


В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Тавор'' има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.</ref>
В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Тавор'' има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.</ref>
[[File:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumb|250px|Поглед на дял от Таор с црквата „Свети Илия“.]]

===В Република Македония===
===В Република Македония===
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 [[македонци]] и 1 друг.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 [[македонци]] и 1 друг.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>
<references />



{{Община Зелениково}}
{{Община Зелениково}}

Версия от 16:46, 7 април 2011

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (Община Валево).

Шаблон:Селище в РМ инфо

Таор или книжовно Тавор (Шаблон:Lang-mk) е село в община Зелениково на Република Македония.

География

Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.

История

Таурезиум

Църквата „Свети Илия“.

Край Таор са разположени развалините на римският град Тауресиум (Tauresium), родно място на император Юстиниан I Велики.

В Османската империя

В 19 век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[2].

В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[3]

Поглед на дял от Таор с црквата „Свети Илия“.

В Република Македония

Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 македонци и 1 друг.[4]

Бележки

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови