Бракница: Разлика между версии
Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Картинка:Braknica zaginali voinici.jpg|мини|ляво|220 px|Войнишките паметници]] |
[[Картинка:Braknica zaginali voinici.jpg|мини|ляво|220 px|Войнишките паметници]] |
||
* В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура; |
* В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура; |
||
* Църковен храм “Св. [[Архангел Михаил]]” от 1901 |
* Църковен храм “Св. [[Архангел Михаил]]” от 1901 г. |
||
* Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на [[Голяма река]] (Биюк дере); |
* Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на [[Голяма река]] (Биюк дере); |
||
* До селото има слабо минерализиран извор "Хисар" с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания; |
* До селото има слабо минерализиран извор "Хисар" с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания; |
Версия от 05:25, 11 април 2011
Бракница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 25 души[1] (15 март 2024 г.) 1,57 души/km² |
Землище | 16,062 km² |
Надм. височина | 351 m |
Пощ. код | 7855 |
Тел. код | 060388 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 06046 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Бракница в Общомедия |
Брàкница е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
География
Селото се намира на около 17 км югозападно от град Попово, на 300 – 500 м надморска височина. Разположено е на два ската от двете страни на река Малкото дере и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: Горица, Баба Тонка, Иванча, Долна Златица, Любенци и Ново Градище. Река Голяма река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва със село Славяново и град Попово, а черен – със село Горица.
Образувано е от следните четири махали: Кършовската махала, Араплъка, Горната махала и Долната махала.
Кратка историческа справка
Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от 1573 г. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано”, „изоставено” село дошло и името му – Бракница (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.
Преди Освобождението селото било изцяло турско, но след руско-турската война от 1877 г. жителите му се изселили в Анадола. През 1878 – 1879 г. дошли първите нови заселници – балканджии в селото. Повечето от тях идвали от село Миндя, Еленско, Къпиново и Мерданя, Великотърновско, Стражица, Горнооряховско и от селцата около Трявна. Църквата е построена и осветена през 1901 г., посветена на свети Архангел Михаил. Преди това селото е имало параклис от 1884 г. Старите турски жители на селото имали и джамия, която впоследствие била съборена.
Старите родове на преселниците балканджии в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.
Днес в селото живят само българи, почти всички пенсионери, потомци на някогашните преселници от Балкана.
Религии
- Изцяло християнска (източно-православна);
Обществени институции
- Кметско наместничество;
- Народно читалище “Св. Климент Охридски”;
- Църква;
Културни и природни забележителности
- В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;
- Църковен храм “Св. Архангел Михаил” от 1901 г.
- Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на Голяма река (Биюк дере);
- До селото има слабо минерализиран извор "Хисар" с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания;
- Вековни широколистни (дъбови) гори;
- В местността Пирамидата (Керим сърт) в землището на селото расте огромен летен дъб на възраст около 430 години;
Редовни събития
Личности
- Хаджи Йордан Денчев Петков-Комитата (1853-1933) (от Денчовския род) - четник на Филип Тотю и Христо Ботев, участник и в Сръбско-турската война. На 1 май 1878 година се записва като доброволец в първия български набор. Участва в Сръбско-българската война. Произведен в чин старши подофицер и награден с кръст за храброст. Общественик; Първи кмет на селото след Освобождението; Дарява средства за построяване на църквата; Основател и дарител на местното читалище и потребителска кооперация. Умира на 14 декември 1933 г. Като израз на дълбоката си почит към него съселяните му го погребват в черковния двор.
Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
|