Морфин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:모르핀
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hi:मॉरफीन
Ред 59: Ред 59:
[[gl:Morfina]]
[[gl:Morfina]]
[[he:מורפין]]
[[he:מורפין]]
[[hi:मॉरफीन]]
[[hr:Morfin]]
[[hr:Morfin]]
[[hu:Morfin]]
[[hu:Morfin]]

Версия от 04:59, 13 април 2011

Химична формула
Структурна формула на морфин
Химическо наименование: 7.8-дидехидро-4.5-епокси-
17-метилморфинан-3.6-диол
Научно наименование: Morphine - INN
Достъп по пациента: Строго ограничен, с жълта рецепта за упойващи средства. Списък А.
Синоними: Morphini hydrochloridum

Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.

Приложение

Силни болки (тежки травми, инфаркт на миокарда, рак), кардиална астма и при премедикация.

Фармацевтична характеристика

Основен представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие, заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.

Странични ефекти

Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките ѝ форми - физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни наркоманки се наблюдава абстинентен синдром и у бебето.

Дозировка

Шаблон:Медицинско опровержение Подкожно 5-10 мг. 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0.1 мг/кг.