Иларион Критянин

Иларион Критски
православен духовник, Търновски митрополит
Роден	1765 г. Армаха, остров Крит, Османска империя 1765
Починал	Търново, 8 февруари 1838 Търново, Османска империя

Иларион Критски, познат още като Иларион Кабанарис или Иларион Синаит (на гръцки Ιλαρίων Καμπανάρης, Σιναΐτης), е православен духовник на Цариградската патриаршия, търновски митрополит (1821-1827, 1830-1838), преводач на Библията на новогръцки език (1818-1827), попечител на българската просвета и книгоиздаване.

Животопис

Иларион е роден в село Армаха (близо до град Ираклион на остров Крит) през 1765 г.[1] Получава образование при Даниил Керамевс в богословското училище на остров Патмос. Приема монашество в Синайския манастир "Св. Екатерина" и става игумена на синайския метох в Цариград. Към 1820 г. завежда патриаршеската печатница в града.

Преводач на Библията

В 1818 г., насърчаван от К. Уилиямсън, представител в Турция на Британското и чуждестранно библейско дружество, Иларион започва с разрешение на тогавашния цариградски патриарх Кирил VI превод на Новия завет на новогръцки език. На следващата година той се залавя да превежда и старозаветните книги. При все съпротивата на мнозина гръцки висши духовници (на първо място Матей, митрополит на Кизик) преводът е завършен в 1827 г. През 1828 г. британското Дружество издава в Лондон Новия завет и Псалтира в Иларионов превод на новогръцки.

Търновски митрополит

Иларион е приемник на търновски митрополит Йоаникий, обесен от турците поради Гръцкото въстание в 1821 г. По Иларионово време е открито първото българско училище в Търново. Той повиква през 1827 г. българина Иларион за митрополитски дякон, която длъжност той изпълнява до 1841 г. Владиката съдейства на Неофит Рилски в превода на Новия завет и през 1834 г. го изпраща в Букурещ, за да се запознае там с взаимоучителната метода. На следващата година по негово предложение Неофит е назначен за учител в Габровското училище. Иларион подкрепя новобългарската просвета и в други селища на Търновската епархия, като Елена и Трявна. Полага грижи за устройване на епархията, въвежда воденето на кодекси (кондики) в училищата, църквите и манастирите. Умира от чума на 8 февруари 1838 г. и е погребан в двора на митрополитската църква „Свети Петър и Павел“.

Завещание

Ето какво казва в своите “Спомени” Васил Манчев:

„

за запечатване на богатството му се събрали от всички големи села всички първенци; а на четиредесетия ден от смъртта му и в присъствието на пристигналите му роднини отворили съндъците му, в които намерили едно количество от два милиона златни гроша, със завещание разпределени на роднините му, за училища, болници и за други разни общеполезни заведения в Цариград, Атина и Крит, а за епархията, от която ги събрали, нищо не оставил.

“

Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново

Виктор Григорович, Неофит Бозвели, Петко Славейков, Георги Раковски и други възрожденци съобщават по разкази на търновчани, че ок. 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. (По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси.) След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в запалената митрополитска хлебопекарна. Поради това, че повечето били писани на пергамент, а други били с кожена подвързия, се вдигнала голяма смрад из цялата околност. Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина. Според подробното изследване на Юрдан Трифонов тази история е недостоверна.

Изследвания

• Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. - Списание на Българката академия на науките, 52, 1935, 236-243
• Маркова, З. Българското Църковно-национално движение до кримската война. С.,1976; препечатано в кн. Маркова, З. Избрани съчинения. Том 1. С., 2007
• Кларк, Дж. Ф. Библията и българското Възраждане. С., 2007, 96-105