Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vdimitrov (беседа | приноси)
м RomanNr: 2 repl;
Ред 94: Ред 94:
Друг интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. С дясната си ръка държи мъченически кръст, а с лявата другия символ за мъченичество - палмово клонче.
Друг интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. С дясната си ръка държи мъченически кръст, а с лявата другия символ за мъченичество - палмово клонче.


Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през ХVІІІ век. Външната й красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Нейното житие е публикувано от Никодим Агиорит, като в руския превод, издаден през 1862 г., където обаче родното село на мъченицата е предадено като “Златена” (при Никодим Агиоритис селото е Σλάτενα).
Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през XVIII век. Външната й красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Нейното житие е публикувано от Никодим Агиорит, като в руския превод, издаден през 1862 г., където обаче родното село на мъченицата е предадено като “Златена” (при Никодим Агиоритис селото е Σλάτενα).


Данни за представената също в тази група светица Васа Софийска намираме в “Жития на българските светии”, където тази раннохристиянска мъченица е представена като българска. “Отличният познавач на агиографията археп. Сергий Спасский включва тази светица сред тези, чиито памети не фигурират в месецословите и синаксарите. Съществува една раннохристиянска мъченица с име Васа, която обаче не е била девица. По-късно авторите на възрожденски календари ще поставят Васа девица от Солунско на нейната дата – 21 август. Или авторът на Зографската история си е позволил да измисли тази светица, или е знаел за някоя новомъченица с това име, чието житие е останало незаписано .
Данни за представената също в тази група светица Васа Софийска намираме в “Жития на българските светии”, където тази раннохристиянска мъченица е представена като българска. “Отличният познавач на агиографията археп. Сергий Спасский включва тази светица сред тези, чиито памети не фигурират в месецословите и синаксарите. Съществува една раннохристиянска мъченица с име Васа, която обаче не е била девица. По-късно авторите на възрожденски календари ще поставят Васа девица от Солунско на нейната дата – 21 август. Или авторът на Зографската история си е позволил да измисли тази светица, или е знаел за някоя новомъченица с това име, чието житие е останало незаписано .
Ред 125: Ред 125:
Стремежът към флорално-декоративна пъстрота се изявява предимно в някои от сцените като тези от житието на св. Никола, “Притчата за Митаря и Фарисея” и др. Тук не намираме сложни орнаменатални рамки, няма и крещящо изпъкване на централният медальон с Христос Вседържител, както е на други места. Макар и да е направен опит това централно изображение, заместващо купола да бъде отделено от другите с по ярка рамка наподобяваща слънчеви лъчи. По зенита на свода изпъква и изображението на св. Богородица, но то е скрито частично от високата венчилка на иконостаса.
Стремежът към флорално-декоративна пъстрота се изявява предимно в някои от сцените като тези от житието на св. Никола, “Притчата за Митаря и Фарисея” и др. Тук не намираме сложни орнаменатални рамки, няма и крещящо изпъкване на централният медальон с Христос Вседържител, както е на други места. Макар и да е направен опит това централно изображение, заместващо купола да бъде отделено от другите с по ярка рамка наподобяваща слънчеви лъчи. По зенита на свода изпъква и изображението на св. Богородица, но то е скрито частично от високата венчилка на иконостаса.
Композиционното изграждане на сцените е симетрично със строго хармонично разпределение от равномерни квадратни полета.
Композиционното изграждане на сцените е симетрично със строго хармонично разпределение от равномерни квадратни полета.
Сцените от земното житие на Христос и тук са основната украса на храма. Те са подредени хронологически, като следват евангелският разказ. Ликовете на старозаветните пророци и небесните сили отделят този цикъл с изображенията в зенит на свода. Част от сцените на този цикъл заемат пространството между прозорците и това води до по-голямо разчупване на изображенията там.<ref>Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология ІІ, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.</ref>
Сцените от земното житие на Христос и тук са основната украса на храма. Те са подредени хронологически, като следват евангелският разказ. Ликовете на старозаветните пророци и небесните сили отделят този цикъл с изображенията в зенит на свода. Част от сцените на този цикъл заемат пространството между прозорците и това води до по-голямо разчупване на изображенията там.<ref>Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.</ref>


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

Версия от 19:15, 24 април 2011

Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
Общи данни
Население142 души[1] (15 март 2024 г.)
7,35 души/km²
Землище19,409 km²
Надм. височина654 m
Пощ. код2619
Тел. код07033
МПС кодКН
ЕКАТТЕ72758
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП за България; 6 ноември 2023)
Тополница в Общомедия

Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, Област Кюстендил.

География

Изглед към село Тополница, Кюстендилско

Село Тополница се намира във Верила по поречието на река Тополница.

История

Село Тополница се намира в полите на Верила планина на двата бряга на река Тополница. Отстои на 18 км. североизточно от гр. Дупница. Образувано е по времето на Османското владичество, вероятно около видни и около турският чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. И досега мястото където е бил чифлика се нарича “Чифлико” . Около Кримската война 1860-1863 г. тук се заселват и черкези. На турски език село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. В годината през която е завършен храма в селото е имало 97 къщи и 480 жители през същата година е изградено и училището .

Религии


Културни и природни забележителности

Църквата „Свети Никола“, изградена през 1856 г.

Вход на църквата „Свети Никола“ в с. Тополница, Кюстендилско

Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания.

Стенописи в олтарното пространтство

В разглеждания от нас паметник стенописите в олтарното пространство не се различават от стандартните за други подобни от този период. В конхата на апсидата е поместено изображение на св. Богородица Оранта с Христос Емануил в медальон. Това изображение е известно от в гръцката иконография под названието Μητήρ Θεο‡ πλατυτέρα τ™ν ουραν™ν, в славянската – Богородица Ширшая Небес, а в руската, където тя е застъпена особено много – Знамение. Св. Богородица Ширшая Небес (Платитера) съединява Небето със Земята, съпроводена от два ангела с разгънати свитъци.

В апсидата според традицията е представена композицията “Поклонение на евхаристийната жертва” светите отци–литургисти са разположени отляво св. Йоан Златоуст с къса черна брада и св. Василий Велики с много дълга заострена, също черна брада.Отдясно са другите двама Велики отци-литургисти св. Григорий Богослов и св. Атанасий Александрийски. И двамата са изобразени с бели бради дълга на св. Григорий Богослов и къса и закръглена на св. Атанасий Александрийски. И четиримата са облечени с архиерейски одежди и държат свитъци с литургични текстове.

В нишата на прозореца е поместено всевиждащото Божие око и два ангела. В проскомидийната ниша е изображението на “Свалянето на Христос от кръста” (Матей 27:57-66; Марк 15: 42-47; Лука 23:50-56; Йоан 19:38-42). В нишата на дяконикона е представен “Иисус Христос – Добрият пастир” (Иоан. 10:1-21) с гега и агне в ръцете си. На стената между апсидата и протезисната ниша е представен св. първомъченик и архидякон Стефан, а между и апсидата и нишата в дяконикона е представен дякон Прохор. Във втория регистър е разгърната композицията “Причастието на Апостолите”.

В третия регистър на източната стена се представени следните сцени: “Христос изгонва търговците от храма”, “Иуда приема сребърниците”, “Тайната вечеря” и “Гостоприемството на Авраам” (Старозаветна Троица). В четвъртия регистър има изображение на Новозаветната троица.

На северната и южната стена има и по една сляпа ниша. В нишата на северната стена е изобразено “Христос умива нозете на апостолите”, а в нишата на южната стена, която е достига пода на храма има изображение на “Притчата за митаря и фарисея”. Изображението над ниша на южната стена е унищожено и на негово място в по късно време е добавен прозорец. Над прозореца е съхранено изображение на “Неопалимата къпина”, а над него изображение което е повредено при укрепването на храма. В петият регистър е поместено изображение на “Каин убива Авел”.

Над нишата на северната стена има четири сцени: “Ноевият ковчег”, “Бог–Отец се явява на Авраам и Сара”. В следващият регистър е изобразена “Жертвоприношението на Авраам” (изображението не е запазено, идентификацията е по надписа). Над тях е представена старозаветната сцена “Жертвоприношението на Каин и Авел”.

Композицията “Свалянето на Христос от кръста” визуализира редица елементи от евангелският текст: кръвта на Христос изтича в потира, присъстват св. Йоан Богослов и св. Богородица акцентирано е върху атрибутите на мъчението. Този стенопис е от 1872 г. той предхожда с 11 години останалите стенописи в храма. Това можем да се обясни с литургичната важност на нишата предназначена за съхраняване на св. Дарове. Тук е единственото място в храма където има изписани имена на ктитори. Това изображение се различава стилово от другите стенописи в храма, то не е изработено от зографите, автори на останалите стенописи в храма.

Стенописите по свода

По зенита на свода от изток на запад са изобразени Бог-Отец, св. Богородица, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител (Предтеча) и патрона на храма св. Никола.

В надолтарната сводова композиция в кръгъл медальон е изобразен Бог Савааот. Четири херувима обграждат изображението. От двете страни се вече споменатите старозаветни: “Жертвоприношението на Каин и Авел”, “Каин убива Авел”, “Бог–Отец се явява на Авраам и Сара”, “Ноевият ковчег” “Неопалимата къпина”. Тези сцени са прикрити от иконостаса и са невидими за миряните в храма.

Следващото изображение на свода, закривано частично от венчилката на иконостаса, е на св. Богородица - господарка на ангелите. Композицията е заета от допоясно изображение на св. Богородица, представена като небесна царица с корона, придържана от два коленичещи ангела, които държат и свитъци с текст от Богородичния химн Достойно ест. От лявата страна на Богородица е написано МР БЖИ “Ангелов”. От двете страни на тази композиция са разположени шестима старозаветни пророци. С надписи са означени Елисей, Соломон, облечен с царска мантия и корона, държи в едната си ръка жезъл, Илия и Мойсей. Имената на другите двама пророци не могат да бъдат разчетени. Можем само да предположим, че това са Гедеон и Давид. Това изображение също е обградено от четири херувима. Следващото централно изображение е на Христос Вседържител. Ликът на Спасителя има и допълнителна цветна-лъчиста рамка. Символите на четирмата евангелисти допълват изображението на Вседържителя. От двете страни на това изображение са изписани деветте ангелски чина.

В следващият медальон е поместено, почти разрушено от влагата изображение на св. Йоан Кръстител. В полусвода са представени старозаветни персонажи, но поради лошото състояние на стенописите в тази част на храма можем само да предполагаме кои са те. От северната страна също са изобразени трима старозаветни персонажи, като един от тях е многострадалният Йов. Медальонът е съпроводен с флорална украса.

В последния медальон над емпория е изобразен патронът на храма св. Никола, като неговият образ също е съпроводен с флорална украса. В полусвода от южната и северната страна са изобразени сцени от живота на св. Никола. От южната страна първата е св. Никола спасява честта на трите девойки от гр. Патра, а втората е посвещаването на св. Никола в дяконство. Останалите сцени на същата страна на полусвода са почти изцяло унищожение. От северната страна са разположени четири сцени от житието на патрона на храма: първата е “св. Никола спасява кораба от корабокрушение”. Следва чудото с явяването му в съня на св. цар Константин Велики. На долния регистър е сцената “Чудото с вола”, последното изображение е в много лошо състояние и не може да бъде идентифицирано.

В зенита на свода, в най-източната му част, където е Светият олтар, в кръгъл медальон е поместено изображение на Бог-Отец, придружен от своето небесно войнство – херувимите. Бог-Отец благославя и с двете си ръце. Жестът “изразява силата на словото божие, чрез което се извършват чудеса”. От двете страни са изобразени старозаветните предобрази на евхаристията – “Жертвоприношението на Каин и Авел” и “Жертвоприношението на Авраам”.

Цикли

Най-високият регистър започва с “Благовещение” и продължава с “Упреците на Йосиф към Мария”, “Срещата на Мария с Елисавета”, “Мария на съд при Анна” или “Влъхвите при Ирод”, “Рождество Христово”, “Поклонение на влъхвите”, “Сретение Господне”, “Бягство в Египет” на западната стена на емпория “Избиване на младенците”, “Христос сред книжниците в храма”, “Кръщение Христово”. Цикълът продължава на северната стена със сцената “Христос призовава учениците си”, “Сватбата в Кана Галилейска”, “Срещата на Христос с Никодим”, “Срещата на Христос със самарянката”, за следващата сцена има две хипотези: “Христос укротява бурята в морето" („Явяването му пред учениците в Галилейското море”); “Явяване на учениците при Тевериадското море”, след нея е “Възкресение Христово” сцената е от цикъла на “Страстите Христови”.

Третият регистър е зает с цикъла на “Страстите Христови”: “Предателството на Иуда”, “Съдът на Анна и Каяфа”, “Самоубийството на Иуда”, “Съдът на цар Ирод Антипа”, “Отричане на св. ап. Петър”, “Съдът на Пилат”. Цикълът продължава на северната страна с “Умиване на ръцете”, “Поругание Христово”, “Бичуване”, “Качване на кръста”, “Разпятие Христово” и “Сваляне от кръста”. Под цикъла на “Страстите Христови” отново са разположени сцени от Христологичният цикъл, започващ с “Изцелението на слепия по рождение”. След колоната цикълът продължава с “Възкресяването на Лазар” и “Вход Господен в Йерусалим”. Стенописите на северната стена продължават с “Възнесение Христово”, “Неверието на св. апостол Тома”, “Явяването пред жените мироносци”, “Христос с Лука и Клеопа”, “Чудото с явяването на Христос пред Апостолите” (“Пътят за Емаус”).

Има сцени, които рядко биват визуализирани. Една от тези сцени са “Упреците на св. Йосиф към Мария”. Светата Дева е представена легнала, докато нейният обрученик св. Йосиф е представен прав, подпрян на тояга. Това изображение не се среща често във Възрожденската живопис, но то ни е познато от храма в село Мисловщица. Другата подобна сцена е поместена между “Срещата на Мария с Елисавета” и “Рождество Христово”. Тя е запазена в много лошо състояние и това затруднява нейната интерпретация. Единият възможен вариант е тук да е представена сцената “Влъхвите при Ирод”, тъй като в композицията има човек на трон с корона на главата. Тази сцена не е особено разпространена, макар да се среща и в по ранни паметници, като например в Елисаветградското евангелие. Другата възможна хипотеза е това да е “Мария на съд при Анна”. Други две рядко изобразявани сцени са “Срещата Христос със самарянката” и “Явяването пред двамата ученици по пътя за Емаус” според надписа в храма - това са Клеопа (който и посочен и в Светото писание) и Лука.

Изображения на светци

В най-долният регистър според традицията се разполагат образите на отделни светци. Южната стена в Тополнишкият храм е запазена за светците-войни. Тази група започва с изображение на св. Георги в цял ръст, следва прозорецът, където има две изображения, които за съжаление са много лошо запазени и не могат да бъдат идентифицирани (от запазените части става ясно, че във всичките прозорци са изписани монаси). Под прозореца има допоясни изображения на св. Прокопий и св. Теодор Стратилат. След прозореца има изображение на св. Теодор Тирон в цял ръст. Следва вторият пиластър (първият е зад иконостаса и не е живописван), където е владишкият трон, на капитела, който е един своеобразен преход към елиптичната част на конструкцията на храма, е изобразен един от евангелистите най-вероятно Матей. На всички пиластри има изображения на символа на църквата - двуглав орел с корона. Следват светите равноапостолни цар Константин и неговата майка св. царица Елена държащи Честния кръст. Те са облечени в изключително богати царски одежди с едната си ръка държат кръста, а с другата скиптър. От двете им страни има по един светец-войн, но за съжаление поради лошото състояние на стенописите те не могат да бъдат идентифицирани. Тази композиция е най-голямата в регистъра на светците. На следващия пиластър е изобразен св. цар Петър, на капитела е изобразен евангелист Йоан. Следва св. Меркурий в нишата на прозореца, след този светец-войн. Тук отново живописта е повредена и персонажите не могат да бъдат идентифицирани. Под прозоречната ниша има допоясни изображения на св. Мина, св. Виктор и св. Викентий. След прозореца под започващият емпорий е изобразен млад голобрад светец-войн с икона на Христос в ръка. На колоната е изобразен св. цар Стефан Дечански. Следват св. Модест , благославящ животните, св. Стилиян – по традиция с пеленаче в ръце, св. Никодим облечен с национална носия и св. Злата Мъгленска, отбелязана в храма като “Златинска”.

На западната стена са разположени св. Васа Солунска, наречена тук “Софийска”, св. Георги Софийски, св. цар Алаксандър Невски и св. цар Йоан Шишман. От двете страни на главният вход са разположени архангелите Гавраил и Михаил, чиято апотропейна функция като пазители на църковния вход е известна от Средновековието.

В триъгълното пано между архангела Михаил и стълбата, която води към емпория има допоясно изображение на белобрад мъж, но отново надписът е в лошо състояние и не може да бъде разчетен. Предполага се, че изображението е на праведният Йов на гноището. Стенописите по северната стена започват с изображение на “Смъртта” с коса в ръка, над нея е сцената “Саул преследва Давид”. На пиластъра има изображение на неизвестна жена в народна носия. След вратата, над която има изображение на ангел, в пространството над цокъла са изобразени славянските просветители св. св. Кирил и Методий с архиерейски одежди, държащи свитък със славянската азбука. Над тях е изобразен Христос. Свети Кирил държи архиерейски жезъл, а Свети Методий - книга. На пиластъра следва изображение на св. пр. цар Филарет. На капитела на този пиластър е изобразен св. евангелист Лука. След колоната е представен св. Козма в цял ръст. Изображенията на светци в следващата прозоречна ниша отново са на монаси, но поради лошото им състояние на можем да ги идентифицираме. Светците под тях са изобразени допоясно. Това са св. Трифон, св. Иаков и св. Дамян в цял ръст. На следващият пиластър е изобразен св. пр. цар Йоан, а над него е евангелист Йоан. Между колоната и поредния прозорец е изобразен св. Димитър Солунски. В нишата на прозореца също са изписани двама светци, единият от които е св. Пахомий Велики. Под прозореца има допоясни изображения на св. Евстатий, св. Кирил Александрийски и св. Спиридон. В прозоречната ниша е св. Стефан Нови, а между прозореца и иконостаса има изображение в цял ръст на св. Иаков, брат Божии.

Върху четири от капителите в тондо са изобразени авторите на каноничните евангелия. Изображенията са запазени добре, за разлика от имената на евангелистите. Може да се разчете единствено името на с св. евангелист Лука. Образите им следват последованието на техните книги в Библията и всеки образ е придружен от съответния символ: Матей – ангел, Марк – лъв, Лука – телец, орелът традиционният символ на св. Йоан Богослов тук е заменен с ангелски образ, отличаващ се от символа на евангелист Матей с по тъмния цвят на дрехата, които е нетрадиционен за представител на безтелесните сили.

От групата на светците войни много интересно е изображението на млад голобрад светец, държащ икона на Христос в дясната ръка. Името на светеца за съжаление не се разчита. Дали това е образа на св. Йоан Калевти на този етап от проучването не може да се даде категоричен отговор.

Друга група светци, на която е отделено място в иконографската програма на храма и където има и най-много нововъведения, е тази, която по думите на Асен Василиев има за цел "Да подтиква и разпалва националното чувство, да се подсили и крепи вярата и мощта на българщината”.

На северната стена това е задължителното за периода на Българското възраждане изображение на славянобългарските просветители равноапостолните братя св. Методий и св. Кирил.

Зографите, работили в село Тополница, се придържат към възрожденската традиция за “задължителното” изобразяване на двамата братя, които според Елка Бакалова “изтъкват преди всичко приемствеността на българските църковни традиции. …Най-често се включват в обширната галерия от български патриарси, царе, мъченици, в която се срещат обикновено търновски патриарси….” . Друг интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. С дясната си ръка държи мъченически кръст, а с лявата другия символ за мъченичество - палмово клонче.

Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през XVIII век. Външната й красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Нейното житие е публикувано от Никодим Агиорит, като в руския превод, издаден през 1862 г., където обаче родното село на мъченицата е предадено като “Златена” (при Никодим Агиоритис селото е Σλάτενα).

Данни за представената също в тази група светица Васа Софийска намираме в “Жития на българските светии”, където тази раннохристиянска мъченица е представена като българска. “Отличният познавач на агиографията археп. Сергий Спасский включва тази светица сред тези, чиито памети не фигурират в месецословите и синаксарите. Съществува една раннохристиянска мъченица с име Васа, която обаче не е била девица. По-късно авторите на възрожденски календари ще поставят Васа девица от Солунско на нейната дата – 21 август. Или авторът на Зографската история си е позволил да измисли тази светица, или е знаел за някоя новомъченица с това име, чието житие е останало незаписано .

Друг любим на възрожденските зографи светец новомъченик от периода на турското владичество е св. Георги Софийски. По нашите земи се почита няколко новомъченици с името св. Георги Софийски, а именно: Св. Георги Софийски най-стари, новомъченик, роден в София, около 1407 г. загинал в Одрин на 26 март 1437; св. Георги Нови Софийски/Кратовски, новомъченик, роден в Кратово 1496 загинал на 11 февруари 1515 г. в София, част от мощите му се съхраняват в Драгалевският манастир “Св. Богородица Витошка” именно този св. Георги Софийски е изобразен в разглеждания паметник. Същото становище подържа и Иванка Гергова в цитираната по-горе докторска дисертация; св. Георги Софийски най-нови, новомъченик, роден в София, паметта му се чества на 26 май; св. Георги Нови Янински/Лозенски, новомъченик, роден в село Цурхли, Янинско. Паметта му се чества на 17 януари, загинал през 1838 г. Интересно е и изображението на един от най-почитаните руски светци Александър Невски, трудно можем да намерим обяснение на неговата поява в този храм. Не са ни известни други изображения в района освен това в храма “Св. Георги” в град Сапарева баня, и в храма “Св. Димитър” в село Тешово, Неврокопско. И двете споменати църкви са изписани от същата група зографи. Следващото изображение е едно от най-интересните в храма и е на св. Йоан Шишман, цар болгарский.

Както вече споменех при описанието на стенописите на четири от колоните са изобразени царе, особено почитани в православния свят. За съжаление и тук времето е оказало своето влияние и на две от изображенията, които са много лошо запазени, надписите не се четат добре. Това затруднява идентификацията на персонажите свети преподобен цар Йоан и свети преподобен цар Филарет. Сведения за подобни светици - царе не са открити.

Образите и имената на другите двама монарси са добре запазени. Ликът на св. цар Стефан Дечански, съвпада изцяло с модела от “Стематографията” на Христофор Жефарович. Образът на св. цар Петър е един от рядко срещаните в стенописната украса.

На една от колоните е изобразен женски образ в народна носия. Името и тук не може да бъде прочетено, но ясно се чете епитетът към него – “неврокопска”. Има следи от по стар живописен слой, който кореспондира с изображения по останалите пиластри, където са изобразени царе. Дали този образ е на някоя неизвестна за нас светица (преподобна) или е образ на ктиторка на храма, е въпрос, на които на този етап от проучването не може да бъде даден категоричен отговор. Една от новите теми, навлезли в църковната живопис през Възраждането, е образът на “смъртта”. Тук тя е представена по западна традиция със своят символ – коса. Изображението на смъртта е една от темите с дидактичен характер, разпространението и е се придобива популярност в Европа най-вече през 18 век .

Стенописи на емпория

Сцената “Преображение Господне” според средновековната традиция е разположена в най-високата част на западната стена. Вторият пояс е зает от вече споменатите: “Избиване на младенците”, “Христос сред книжниците в храма” и “Кръщение Христово”. На нивото на стоящите богомолци в цял ръст са изобразени: св. мъченица Текла, св. мъченица Марина, св. мъченица Петка, св. мъченица Варвара, св. мъченица Неделя и св. мъченица Екатерина. До стълбището на северната стена са изобразени две сцени от живота на преподобната Мария Египетска – “Причастието на Мария Египетска” и “Смъртта на Мария Египетска”. Емпорият частично има собствена иконографска програма, съобразена с неговото предназначение, като женско отделение, която функция е заимствана от джамиите. Изображенията на жените-мъченици от емпория на храма са в много лошо състояние. В храма “Св. Георги” и град Сапарева баня същата група светици се представени в основата на емпория.

Познатото от Средновековието изображение на „Причастието на преподобната Мария Египетска от преподобния старец Зосима”, и по късната добавка на “Успението на преподобната Мария Египетска”, представено както е според западната традиция с лъвове около нея, е част от сцените с дидактично съдържание и отново е свързано със специфичното предназначение на емпория, това изображение също се среща и в храма “Св. Георги” в град Сапарева баня.

Стенописи в притвора

В притвора над вратата, в ниша е изобразен патронът на храма св. Никола. От северната страна е представен “Страшният съд”, а от южната “Митарствата на Душата”. Композициите от притвора в село Тополница са доста повредени и избелели, една от причините е и строителната дейност при изграждане на дървената конструкция на притвора.

Стил

Стремежът към флорално-декоративна пъстрота се изявява предимно в някои от сцените като тези от житието на св. Никола, “Притчата за Митаря и Фарисея” и др. Тук не намираме сложни орнаменатални рамки, няма и крещящо изпъкване на централният медальон с Христос Вседържител, както е на други места. Макар и да е направен опит това централно изображение, заместващо купола да бъде отделено от другите с по ярка рамка наподобяваща слънчеви лъчи. По зенита на свода изпъква и изображението на св. Богородица, но то е скрито частично от високата венчилка на иконостаса. Композиционното изграждане на сцените е симетрично със строго хармонично разпределение от равномерни квадратни полета. Сцените от земното житие на Христос и тук са основната украса на храма. Те са подредени хронологически, като следват евангелският разказ. Ликовете на старозаветните пророци и небесните сили отделят този цикъл с изображенията в зенит на свода. Част от сцените на този цикъл заемат пространството между прозорците и това води до по-голямо разчупване на изображенията там.[2]

Редовни събития

Други

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България