Пуританство

Пуританството (англ.: Puritanism) е религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти“ от остатъците на католицизма англиканството, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика.

Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията по подобие на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на Елизабет I (през 1559 г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана.

През 70-те години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на презвитерианството, възприето в Шотландия, но отхвърлят формата на провеждане на литургията и организацията на презвитерианската църква.

През 1603 г., когато шотландския крал Джеймс I става крал и на Англия, той прави опити да наложи презвитерианския модел в англиканската църква. По това време пуританите почитат най-вече Женевската библия, която е антимонархическа. Кралят налага, обаче, така наречената Библия на крал Джеймс, което го конфронтира с пуританската общност.

Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до рацеплението между Парламента и краля.

Главни постулати на пуританите

• Абсолютно върховенство на божиите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна морална чистота в поведението, в съответствие със Светото писание. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. алкохол, посещение на театър и др.) и охолство.
• Индивидуален прочит и изследване на Светото писание.
• Образоване на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
• Всеки вярващ да може да стане и свещеник.
• Простота на литургията.
• Връщане на светия ден от неделя на събота (така, както е в Светото писание).
• Отричане на разгърнатата и тежка йерархия в църквата и на едноличната власт в нея.