Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Delineator (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Delineator (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{без източници}}
име= Христо Иванов - Малкия
{{обработка|форматиране}}
| портрет= dot.png
'''Христо Иванов Хаджикирков''' - Малкия е роден в [[Сопот]],в доста заможно и богато семейство през 1851г.Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите.Така Христо става глава на семейството и волю-неволю,трябва да поеме търговските дела на баща си.Заминава за [[Букурещ]],където постъпва на работа в търговска кантора.В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция,и макар и твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци.Тук Христо се запознава с [[Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]],наречен Големия,тъй като бил с по-едър ръст и по възрастен,а той получил прозвището Христо Иванов-Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята.Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове.Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в "[[Немили-недраги]]".Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]:"Тук гладни може да стоите,но от глад няма да умрете!".Пословично добри били връзките между [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]],когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно.Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].През 1876 Христо се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството.Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на [[Околчица]].Спасява се във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877г.Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]].Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в: [[Самоков]],[[Шумен]],[[Разград]],[[Пазарджик]] и др.Пенсионира се през 1895г поради влошено здравословно състояние,и през 1904 умира в гр.[[Пловдив]],където се е установил да живее в последните години от живота си.
| px=
| описание= български революционер
| наставка=
| роден-дата= [[25 януари]][[1849]]
| роден-място=[[Сопот]], днес [[България]]
| починал-дата= [[30 септември]] [[1904]]
| починал-място=[[Пловдив]], [[България]]
}}
'''Христо Иванов Хаджикирков - Малкия''' е български революционер, участник в [[Ботевата чета]].

== Биография ==
Роден е на 25 януари 1849 г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.

В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с [[Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в "[[Немили-недраги]]". Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: "Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!". Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].

През 1876 Христо се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.[[Пловдив]].

== Източници ==
* [http://www.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1342&text=&fromDate=&toDate=&newsID=78770 в-к "Атака", 2010-06-09]


{{сорткат|Хаджикирков, Христо}}
{{сорткат|Хаджикирков, Христо}}

Версия от 14:04, 10 май 2011

Христо Иванов - Малкия
български революционер

Роден
Починал

Христо Иванов Хаджикирков - Малкия е български революционер, участник в Ботевата чета.

Биография

Роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.

В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в "Немили-недраги". Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: "Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!". Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.

През 1876 Христо се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.Пловдив.

Източници