Гаица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: tr:Hırvat alfabesi
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Хърватската азбука''', наричана още и '''Гаица''' (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
'''Хърватската азбука''', наричана още и '''Гаица''' ([[хърватски език]]:''Хърватската азбука/Гаица'') (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.


Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".
Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".


[[File:Matica, ljudevit gaj.jpg|right|thumb|Людевит Гай]]
По силата на [[Виенски книжовен договор|Виенския книжовен договор]] за създаването на общ [[сърбохърватски език|сърбохърватски книжовен език]] гаицата е приета за втора сръбска азбука ([[сръбска латиница]]) след Вуковата [[сръбска кирилица]].

По силата на [[Виенски книжовен договор|Виенския книжовен договор]] за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата [[сръбска кирилица]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 18:17, 10 май 2011

Хърватската азбука, наричана още и Гаица (хърватски език:Хърватската азбука/Гаица) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.

Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в Австрийската империя от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на хърватски: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".

Людевит Гай

По силата на Виенския книжовен договор за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата сръбска кирилица.

Източници

  1. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1971.
  2. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1994.
  3. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 2000.
  4. Lada Badurina, Ivan Marković, Krešimir Mićanović, Hrvatski pravopis, Matica hrvatska, Zagreb, 2007., ISBN 978-953-150-815-5