Шестоднев (Йоан Екзарх): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.252.175.77 (б.), към версия на 95.87.250.137
Ред 7: Ред 7:
== Шестоднев на Йоан Екзарх ==
== Шестоднев на Йоан Екзарх ==
=== Жанрови особености ===
=== Жанрови особености ===

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх, представител на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], принадлежи на философскотълкователния жанр, тоест е философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.

Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението.
Принципът при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (за кръга около княз [[Симеон]] и новосъзадаващото се българско духовенство).


=== Източници ===
=== Източници ===
Шестодневът на Йоан Екзарх е компилация от различни автори, но той прави свои оригинални допълнения.
* [[Василий Велики]] (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
* [[Йоан Филопон]] (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
* [[Севериан Гавалски]] (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
* [[Аристотел]] (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.


=== Композиция ===
=== Композиция ===
Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)

* ''Пролог'' - представен е собственият творчески процес и има обръщение към цар [[Симеон]];
* ''Първото слово'' е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята;
* ''Второто'' - на водата и твърдта;
* ''Третото'' - на растенията;
* ''Четвъртото'' - на небесните светила;
* ''Петото'' - на сътворяването на животните;
* ''Шестото'' - на човека.


=== Специфика на естественото научно познание ===
=== Специфика на естественото научно познание ===
* Различава се много от съвременните ни представи.
viki+stev4o=love
* То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението.
* Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му.
* Различните науки не са разделени според темата на изследване.
* Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според [[Йоан Екзарх]] човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух.
* Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.


=== Обща характеристика ===
=== Обща характеристика ===

Версия от 19:11, 11 май 2011

Шестоднев (Шаблон:Lang-el) е общо название на шестте дни в които Бог сътворява света, а също така тълкования на светите отци на църквата за сътворението на света.

Най-известните съчинения са на св. Василий Велики и на св. Йоан Екзарх Български.

От XVI в. насам в руският иконопис има сюжет шестоднев.

Шестоднев на Йоан Екзарх

Жанрови особености

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх, представител на Преславската книжовна школа, принадлежи на философскотълкователния жанр, тоест е философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.

Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението.

Принципът при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (за кръга около княз Симеон и новосъзадаващото се българско духовенство).

Източници

Шестодневът на Йоан Екзарх е компилация от различни автори, но той прави свои оригинални допълнения.

  • Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
  • Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
  • Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
  • Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.

Композиция

Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)

  • Пролог - представен е собственият творчески процес и има обръщение към цар Симеон;
  • Първото слово е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята;
  • Второто - на водата и твърдта;
  • Третото - на растенията;
  • Четвъртото - на небесните светила;
  • Петото - на сътворяването на животните;
  • Шестото - на човека.

Специфика на естественото научно познание

  • Различава се много от съвременните ни представи.
  • То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението.
  • Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му.
  • Различните науки не са разделени според темата на изследване.
  • Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според Йоан Екзарх човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух.
  • Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.

Обща характеристика

Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване.

Литература

  • E. Grant. Science and Religion, 400 BC-AD 1550: From Aristotle to Copernicus. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2004.
  • F.E. Robbins. The Hexaemeral Literature: A Study of the Greek and Latin Commentaries on Genesis. Chicago: University of Chicago Press, 1912.

Външни препратки