Спиридон Габровски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Спиридон е роден в [[Габрово]] през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за [[Света гора]], където става [[монах]] и прекарва дълги години в [[Зографски манастир|Зографския]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в [[Илинския скит]] на [[Пантократор (манастир)|Пантократорския манастир]], при основателя на този скит, украинеца [[Паисий Величковски]]. |
Спиридон е роден в [[Габрово]] през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за [[Света гора]], където става [[монах]] и прекарва дълги години в [[Зографски манастир|Зографския]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в [[Илинския скит]] на [[Пантократор (манастир)|Пантократорския манастир]], при основателя на този скит, украинеца [[Паисий Величковски]]. |
||
През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за [[Молдова]] със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан [[йеросхимонах]]. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]], а през 1779 година се установява в манастира [[Нямц]] край [[Яш]]. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Освен основния |
През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за [[Молдова]] със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан [[йеросхимонах]]. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]], а през 1779 година се установява в манастира [[Нямц]] край [[Яш]]. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Препис от историята, направен от Петко поп Манафов, се съхранява в библиотеката на Националната Априловска гимназия. |
||
Освен основния му труд, от Спиридон Габровски са запазени три ръкописни сборника, които включват преписи на жития на светци, преводи от гръцки език на богослужебни книги, антиеретически текстове, служба на [[Теодосий Търновски]], към която има интересен предговор. |
|||
През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като за кратко пребивава в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скит, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски. |
През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като за кратко пребивава в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скит, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625 |
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625 |
||
* Енциклопедия България, т. 6, С.1988 г., с.356 |
|||
* Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. "Първи възрожденци", С.1944 г. |
* Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. "Първи възрожденци", С.1944 г. |
||
* Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском. 1892. С.: ГАЛ-ИКО, 1992. |
|||
* Преписът направен от Петко поп Манафов се съхранява в библиотеката на Националната Априловска гимназия |
|||
* Паисий Величковски и неговата книжовна школа. В. Търново, 1994. |
|||
* Йеросхимонах Спиридон и ранната възрожденска историография. Габрово, 1996. |
|||
* Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев, ред. П. Тотев, Габрово: Луна, 2000. |
|||
* Тошева, Ат. Езикът на “История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон (1792 г.). Пловдив: Университетско изд. Паисий Хилендарски, 2009. |
|||
[[Категория:Личности (Габрово)]] |
[[Категория:Личности (Габрово)]] |
||
Версия от 06:44, 19 май 2011
| Спиридон Габровски | |
| български просветен деец | |
| Роден |
18 век
|
|---|---|
| Починал | |
Спиридон Габровски е български духовник и просветен деец.
Житие
Спиридон е роден в Габрово през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за Света гора, където става монах и прекарва дълги години в Зографския и Хилендарския манастир. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в Илинския скит на Пантократорския манастир, при основателя на този скит, украинеца Паисий Величковски.
През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за Молдова със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан йеросхимонах. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири Драгомирна и Секул, а през 1779 година се установява в манастира Нямц край Яш. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „История во кратце о болгарском народе словенском“. Препис от историята, направен от Петко поп Манафов, се съхранява в библиотеката на Националната Априловска гимназия. Освен основния му труд, от Спиридон Габровски са запазени три ръкописни сборника, които включват преписи на жития на светци, преводи от гръцки език на богослужебни книги, антиеретически текстове, служба на Теодосий Търновски, към която има интересен предговор. През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като за кратко пребивава в Рилския манастир. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скит, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски.
Според преданието през 1815 година Спиридон Габровски е удавен от гръцки монаси от Пантократорския манастир. Според други източници той умира по-късно в Рилския манастир.[1]
Бележки
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 95.
Литература
- Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625
- Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. "Първи възрожденци", С.1944 г.
- Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском. 1892. С.: ГАЛ-ИКО, 1992.
- Паисий Величковски и неговата книжовна школа. В. Търново, 1994.
- Йеросхимонах Спиридон и ранната възрожденска историография. Габрово, 1996.
- Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев, ред. П. Тотев, Габрово: Луна, 2000.
- Тошева, Ат. Езикът на “История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон (1792 г.). Пловдив: Университетско изд. Паисий Хилендарски, 2009.