Тоталитарни култове

Мумията на Ленин в неговия мавзолей в Москва

Нюрнбергският партиен комплекс "култов" сбор в 1936г. с известната "Катедрала от светлина" на Алберт Шпеер.

Тоталитарните култове са наложени от партийно-репресивния апарат в съответната държава обредни практики с пропагандно значение и ритуална форма, неизяснени като строга структура, поставени на мястото на другите отречени от тоталитаризма религиозни системи.

Cъщност

Това фактически са мащабни езически култове и ритуали паралел на които може да се открие в обожествяването на гения на предците и най-вече на държавния вожд - римските императори, фараоните на Египет и другите деспотични източни обществени системи, където това е ставало и приживе. От друга страна като възникнали и развили са най-вече в Европа те копират някои елементи от християнската църква, като светците мъченици - каквито са т.н. загинали "борците за народа" за "новата власт" и т.н., с многобройните литературни и кино животоописания и панагерици, с паметниците - мартириуми, с тиражираните портрети и бюстове - икони, с паметните места, музеи и мемориали - свети места, оброчища, храмове и параклиси, с факлените шествия, манифестации и походи - литийни шествия и поклоннически пътувания, с наименоването на населени места и обществени обекти на мъртви и живи герои-светци. Партийните членове са като монаси или рицари в своеобразни ордени, от тях се изисква висок морал, жертвоготовност и да служат за образец на другите. Те имат дори детско-юношески подразделения - хитлер югенд, пионери, балила, харцери и т.н.

Фокусът на култовете е партийния вожд, фюрер, учител. Според коцепсията той е божествено непогрешим и полага лично и денонощно грижи за хората, неговите знания и компетентност са безкрайни и спасителни за народа. Той трябва да се държи безсмъртен и след биологическата му кончина бива балсамиран и излаган на показ за непрестанни поклонения в храм-мавзолей. Последното място е свещен център на култа, от там балсамирания вожд и живите му наследници, които застават на каменните трибуните над тялото му и с това доказват легитимност, приемат военни паради и шествия-манифестации на праведното население.

Комунистически култове

Тоталитарните култове са въведени от Сталин с полагането на Ленин в мавзолей в столицата на СССР и обявяването му за непогрешим. Йосиф Висарионович Сталин е бивш семинарист и добре познава църковнаите практики и историте на фараоните и римските императори. Следва изграждане на култ към личността на самия жив Йосиф Сталин и след кончината му погребението в мавзолея до Ленин. Мавзолеи изграждат комунистическите: България за Георги Димитров, Китай за Мао, Куба на Че Гевара, Виетнам за Хо Ши Мин и Северна Корея за Ким Ир Сен. В средата на 50-те години на 20 век "култа към личността" на живи партийци е забранен. От 60-те силата на култовете започва да отслабва. Традиционно даваната "партийна книжка №1" на мъртвия вожд, №2 на живия му наследник на поста и т.н. е изоставена и книжка №1 получава живият ръководител. В 90-те с краха на комунизма те изчезват.

Национал-социалистичаски култове в Германия

Адолф Шикългрубер Хитлер, д-р Йозеф Гьобелс, Ернст Рьом, националсоциалистическите идеолози и пропаганда развиват своя оригинална мащабна култова практика. Вождът естествено и тук е обожествен, има и мъченици за "новия ред" и "новия свят" жертва пред "олтара на 1000-летния райх" на германската нация. Очаква се раждането на "новият свръхчовек". Организират се факелни шествия, аутодафе на клади се горят еретически книги, а, като при всички походи за вярата, самите неверници и богопротивни - евреи, цигани, хомосексуалисти, социалисти и др. са подложени на погроми и избиване. Hяма мавзолей, защото няма труп на вожд който да бъде изложен в него, но е изграден колосалния партиен мемориал в Нюрнберг (затова и наказателният процес свед войната е именно там). Викингските и арийски митологизации са гръбнакът на култа. Неговата мистика и окултизъм стигнт до там, че в дори в последните месеци на Райха в 1945г. Химлер праща СС експедиции в Непал и Хималаите да търсят махатми и арийски тайни.

Франкистки култове в Испания

В Испания фактически тоталитарни култове не се развиват. Франко се афишира още от началото на похода си към властта като ревностен католик и защитник на изключително почитаната и силна в страната християнска църква. Франкизма като систама е по-скоро авторитарна диктатура и не успява да прерастне в истински тоталитаризъм.