Инокентий IV: Разлика между версии
м премести „Инокентий IV (папа)“ като „Инокентий IV“ |
м Робот Промяна: ar:إنوسنت الرابع |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
{{шаблон:папи}} |
{{шаблон:папи}} |
||
[[Категория:Папи]] |
[[Категория:Папи]] |
||
⚫ | |||
[[af:Pous Innocentius IV]] |
[[af:Pous Innocentius IV]] |
||
⚫ | |||
[[br:Inosant IV]] |
[[br:Inosant IV]] |
||
[[ca:Innocenci IV]] |
[[ca:Innocenci IV]] |
||
Ред 44: | Ред 45: | ||
[[da:Pave Innocens 4.]] |
[[da:Pave Innocens 4.]] |
||
[[de:Innozenz IV.]] |
[[de:Innozenz IV.]] |
||
⚫ | |||
[[el:Πάπας Ιννοκέντιος Δ΄]] |
[[el:Πάπας Ιννοκέντιος Δ΄]] |
||
[[en:Pope Innocent IV]] |
[[en:Pope Innocent IV]] |
||
⚫ | |||
[[eo:Inocento la 4-a]] |
[[eo:Inocento la 4-a]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[fa:اینوسنت چهارم]] |
[[fa:اینوسنت چهارم]] |
||
⚫ | |||
[[fr:Innocent IV]] |
[[fr:Innocent IV]] |
||
[[gl:Inocencio IV, papa]] |
[[gl:Inocencio IV, papa]] |
||
⚫ | |||
[[ko:교황 인노첸시오 4세]] |
|||
[[hr:Inocent IV.]] |
[[hr:Inocent IV.]] |
||
⚫ | |||
[[id:Paus Innosensius IV]] |
[[id:Paus Innosensius IV]] |
||
[[it:Papa Innocenzo IV]] |
[[it:Papa Innocenzo IV]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[jv:Paus Innosentius IV]] |
[[jv:Paus Innosentius IV]] |
||
[[ka:ინოკენტი IV]] |
[[ka:ინოკენტი IV]] |
||
[[ |
[[ko:교황 인노첸시오 4세]] |
||
[[la:Innocentius IV]] |
[[la:Innocentius IV]] |
||
⚫ | |||
[[lv:Inocents IV]] |
[[lv:Inocents IV]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[mk:Папа Инокентие IV]] |
[[mk:Папа Инокентие IV]] |
||
[[mr:पोप इनोसंट चौथा]] |
[[mr:पोप इनोसंट चौथा]] |
||
[[nl:Paus Innocentius IV]] |
[[nl:Paus Innocentius IV]] |
||
⚫ | |||
[[no:Innocens IV]] |
[[no:Innocens IV]] |
||
[[pl:Innocenty IV]] |
[[pl:Innocenty IV]] |
||
Ред 73: | Ред 74: | ||
[[ro:Papa Inocențiu al IV-lea]] |
[[ro:Papa Inocențiu al IV-lea]] |
||
[[ru:Иннокентий IV]] |
[[ru:Иннокентий IV]] |
||
⚫ | |||
[[sv:Innocentius IV]] |
[[sv:Innocentius IV]] |
||
[[ |
[[sw:Papa Innocent IV]] |
||
[[th:สมเด็จพระสันตะปาปาอินโนเซนต์ที่ 4]] |
[[th:สมเด็จพระสันตะปาปาอินโนเซนต์ที่ 4]] |
||
[[tl:Inocencio IV]] |
|||
[[uk:Іннокентій IV]] |
[[uk:Іннокентій IV]] |
||
[[vi:Giáo hoàng Innôcentê IV]] |
[[vi:Giáo hoàng Innôcentê IV]] |
Версия от 13:47, 21 май 2011
Инокентий IV | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
25 юни 1243 – 7 декември 1254 | |
Рождено име | Синибалдо Фиеши |
Предшественик | Целестин IV |
Наследник | Александър IV |
Роден | около 1195 Генуа или Манарола, Република Генуа |
Починал | |
Инокентий IV в Общомедия |
Папа Инокентий IV (латински:Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (италиански:Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 до смъртта си в 1254.
Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болония, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда до край. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папаската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завлаяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.
По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Eвропа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. то той основава пърото мисионерско общество на peregrinantes propter Christum, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.
Източник
- Петрова, Мария. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 82.
Целестин IV | → | римски папа (25 юни 1243 – 7 декември 1254) | → | Александър IV |
|