Байконур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
JAnDbot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Изтриване: de:Baiqongyr
Ред 71: Ред 71:
[[cv:Байконур]]
[[cv:Байконур]]
[[da:Bajkonur-kosmodromen]]
[[da:Bajkonur-kosmodromen]]
[[de:Baiqongyr]]
[[el:Κοσμοδρόμιο του Μπαϊκονούρ]]
[[el:Κοσμοδρόμιο του Μπαϊκονούρ]]
[[en:Baikonur Cosmodrome]]
[[en:Baikonur Cosmodrome]]

Версия от 10:04, 27 май 2011

Монтаж на космически кораб Союз на космодрума Байконур, 15 юли 1975
Карта, показваща местоположението на космодрума Байконур в Казахстан

Байконур е руски (бивш съветски) космодрум в Казахстан, най-големият космодрум в света. Основан е през 1955 г.

От Байконур е стартирал първият в историята изкуствен спътник на Земята (Спутник-1 през 1957 г.) и е излетял първият космонавт (Юрий Гагарин през 1961). От Байконур са излитали корабите "Восток", "Восход", "Союз" и орбиталните станции от серията "Салют" и "Мир", първата руска совалка Буран, както и много изкуствени спътници и междупланетни космически апарати. Байконур е единственият руски космодрум, предназначен за изстрелване на всякакви типове ракети-носители. Само от него руснаците са изстрелвали пилотирани космически кораби и спътници на геостационарна орбита.

Инфраструктура

  • 9 типа стартови комплекси, групирани в 15 пускови установки, за изстрелване на ракети-носители;
  • 4 пускови установки за изпитания на междуконтинентални балистични ракети;
  • 11 монтажно-изпитателни корпуса, в които са разположени 34 технически комплекса за предстартова подготовка на ракетите-носители и космическите апарати, а също така 3 зареждащо-неутрализациони станции за зареждане с ракетно гориво и газове под налягане на космическите апарати и на ускорителните блокове;
  • измервателен комплекс с информационно-изчислителен център за контрол и управление на полета на ракетите-носители, и за обработка на телеметрична информация;
  • кислородно-азотен завод с обща производителност до 300 тона криогенни продукти в денонощие;
  • ТЕЦ с мощност 60 MW;
  • 600 електрозахранващи подстанции;
  • 92 възела за връзка;
  • две летища от 1-ви клас («Крайний» и «Юбилейный» на МКС «Буран»);
  • 470 км релсови пътища (специални релсови пътища — 40 км);
  • 1281 км автомобилни пътища;
  • 6610 км електропроводи;
  • 2784 км съобщителни кабели.

Експлоатация

След разпада на СССР в началото на деветдесетте космодрумът преминава към Казахстан и е под аренда от Русия.

В края на 2004 са обявени плановете за създаване на Байконур на ракетно-космически комплекс „Байтерек“. С негова помощ се планира да се извършват търговски стартове на космически кораби с помощта на проектираната ракета-носител Ангара. Експлоатацията на ракетно-космическия комплекс ще бъде на принципите на равното участие на Русия и Казахстан. Финансирането на проекта ще бъде от казахстанска страна, а Русия ще отговаря за разработката. Очаква се строителството да завърши до 2008 г.

Планира се Русия да използва космодрума Байконур под аренда до 2050 г.

Териториален статус

Въпреки че Байконур се намира извън границите на Руската Федерация, на неговата територия работят руски структури. Местно самоуправление няма, тъй като Байконур не е на Руска територия. Избирателните участъци в училищата са в състава на териториалните комисии на задграничните региони за избор на депутати за парламента.

Към декември 2005 в съответствие с договора между Русия и Казахстан, шефът на администрацията на града се назначава от президентите на двете страни, като на територията на града действа руско законодателство, което трябва да съблюдава и правата на гражданите на Казахстан. Град Байконур временно има статус на град под федералното подчинение на Руската Федерация. От структурите на казахстанския град Байконур действа само митница Байконур, обслужваща летищата на града, и районно управление на МВР на Казахстан, което следи за реда в предградията Тюратам и Акай и има регистрационни функции.

Катастрофата на Байконур

Катастрофата на Байконур (на запад също известна като „Катастрофата на Неделин“) е взрив на междуконтиненталната балистична ракета Р-16 при изпитания на космодрума Байконур на 24 октомври 1960 г.

При взрива и възникналия пожар загиват 126 човека, в това число главнокомандващия РВСН главен маршал на артилерията М. И. Неделин. Отдалечилият се малко преди старта конструктор академик Михаил Янгел като по чудо е останал жив. Трагедията е била засекретена, сведенията за нея официално са публикувани чак през деветдесетте години.

Причина за катастрофата

По време на подготовката на ракетата за старт случайно се стартират двигателите на втората степен. Мощна струя от нажежени газове много бързо (само за няколко секунди) прогаря резервоарите на първата степен и те се взривяват, разплисквайки горящо гориво.

Трагичните подробности от катастрофата са заснети от автоматичните камери, разположени около стартовата площадка за заснемането на старта. Те се включват при възпламеняването на втората степен.

Вижте също

Външни препратки