Земетресение в Индийския океан (26 декември 2004)

Епицентърът на земетресението

Земетресението в Индийския Океан е трус с магнитуд между 9,0 и 9,3 по скалата на Рихтер с епицентър близо до западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението удря в 00:58:53 UTC (07:58:53 местно време) на 26-ти декември 2004 и е едно от най-силните регистрирани изобщо.

Характеристики на земетресението

Това е плиткофокусно земетресение, което означава, че епицентърът е на сравнително малка дълбочина в земната кора — около 10-20 км. Именно поради това енергийното въздействие върху океанското дъно е било огромно. Според последните данни, издигането и пропадането на огромни участъци от дъното са били с разлика по вертикала от 9-10 метра. Плиткофокусните земетресения под океанското дъно са най-опасни от гледна точка на възникването на вълни цунами, защото енергията отделена при земния трус силно въздейства върху ландшафта и почти винаги възникват вълни цунами. Другото условие за възникването на цунами, освен малката дълбочина на огнището, е и силата на труса. Приема се, че вълни цунами се предизвикват от земетресения с магнитуд, по голям от 6-та степен по скалата на Рихтер.

Епицентърът и първи вторични трусове

Първоначалната измерена сила на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, но по-късно тя е променена съответно на 8,5, 8,9 и 9,0. Само 3 земетресения в човешката история са били от по-голям магнитуд — голямото земетресение в Чили от 1960 (9,5), земетресението в Принц Уилям Саунд от 1964 (9,2) и това на Андреановите острови (9,1). Месеци след земетресението учени установяват, че силата му най-вероятно е била 9,3 по скалата на Рихтер, и голяма част от уредите дори не са успели да я засекат правилно. Впоследствие те стигат до окончателния резултат, който според техните изследвания е сила от 9,15 по скалата на Рихтер.

Хипоцентърът на основния трус се намира на координати 3,316°N, 95,854°E, на около 160 километра западно от Суматра, на дълбочина от 30 километра под океанското равнище. Самия трус е усетен в Бангладеш, Индия, Малайзия, Мианмар, Тайланд, Сингапур, Малдивите и дори в някои държави от Близкия Изток и източните части на Африка.

В географски план земетресението обхваща огромен регион. Приблизително 1200 километра е дължината на разлома, който се премества соколо 15 метра под натиска на двете тектонични плочи в региона - Индийската и Бурманската. Това пропадане не става мигновено, а на няколко етапа - в първият пропада площ с общи размери над 40 000 км², което е абсолютен рекорд в историята на човечеството. Разломът пропада със скорост от около 2,8 км\с или около 10 000 км\ч в северозападна посока за около 100 секунди. Следва пауза от около минута и половина, след което пропадането продължава на север към островите Андаман и Никобар. Тук скоростта значително намалява до 2,1 км\с или 7 500 км\ч, което има пряк ефект върху размера на вълните цунами, появили се в този регион - те са значително по-малки по-бавни от тези ударили Индонезия, Индия и Шри Ланка и това чувствително намаля жертвите в Тайланд, Малайзия, Мианмар и Бангладеш.

Само 3 дни по-рано, на 23-ти декември, трус със сила от 8,1 разлюлява необитаем регион близо до остров Макуери в Антарктида. Земетресенията от осма степен са редки и се случват средно веднъж годишно, а наличието на трусове от осма и девета степен в рамките на 4 дена е безпрецедентен случай. Интересен факт е, че точно една година преди този трус, на 26-ти декември 2003, над 30 000 души загиват след като земетресение със сила 6,6 по скалата на Рихтер почти срива със земята древния град Бам в Иран.

В седмиците и месеците след първоначалния трус силни вторични трусове продължават да разлюляват района ежедневно. Най-мощният от тях е с магнитуд 8,7 и удря остров Ниас на 28 март 2005, убивайки близо 2 000 души. Учените спорят дали това е вторичен трус или самостоятелно земетресение, тъй като такава сила (това е 7-то най-силно земетресение след 1900) е необичайна за вторичен трус цели 3 месеца след първото земетресение. Трусове от пета и шеста степен по скалата на Рихтер продължават да причиняват леки щети дори 1 година по-късно, а специалистите предупреждават, че не е изключено повишената активност в региона да предизвика и други бедствия. Земетресението от 26 декември активизира вулканите Люсер и Таланг, както и древното езеро Тоба, кратер на супервулкан.

Общата енергия, произведена от труса, се изчислява на 3,35 ексоджаула, което се равнява на около 0,8 гигатона ТНТ, или цялата енергия, използвана от САЩ за 11 дни. Трусът е толкова силен, че цялата повърхност на Земята се е придвижала вертикално средно с около 1 см. Земетресението пренася толкова много енергия и такова количество вода, че 26 декември 2004 е по-къс с 2,68 микросекунди, или около 1\1 000 000 000 от целия ден, поради по-закръглената форма на земята. Още по-впечатляващ е фактът, че някои по-малки острови близо до разломната линия са се преместили с 10 до 20 метра на север, а целия северен край на Суматра се е придвижил с 36 метра на югозапад. Андаманските и Никобарските острови са променили своето местоположение с около 4 метра, също в югозападна посока.

Характеристики на цунамито

Рязката вертикална промяна в нивото на океанското дъно по време на земетресението предизвиква унищожителни вълни цунами, които опустошават крайбрежията на Индийския Океан. Вълните цунами, като всички други вълни, се държат различно далеч от суша и близо до крайбрежието. Навътре в океана една вълна цунами рядко надвишава половин метър височина, но се движи със скорости между 500 и 1000 км\ч - в този случай с около 920 км\ч. Когато наближи брега, вълната убива скоростта си до няколко десетки километра в час, но увеличава размерите си неколкократно. Изчислено е, че вълните ударили полуостров Аче в северна Суматра са достигнали максимална височина от 24 до 30 метра, навлизайки до 2 километра навътре в сушата. Сборът на цялата енергия на вълните цунами надвишава 5 мегатона ТНТ (20 петаджаула). Това е близо 2 пъти повече от цялата енергия, произведена от всички експлозии и амуниции, използвани през ВСВ (включително двете атомни бомби).

Тъй като разломната линия се движи от юг на север, най-големите вълни цунами се отправят на изток и на запад от нея. Бангладеш, въпреки че е държава близко до епицентъра и с гъсто населено ниско крайбрежие, дава само 2 жертви именно поради тази причина.

Поради големите разстояния цунамито удря по различно време - в Индонезия то опустошава крайбрежието само 15 минути след земетресението, а в Сомалия удря цели 7 часа по-късно. Вълни цунами вземат човешки жертви дори в град Струисбааи в ЮАР, на близо 8 500 километра от епицентъра на труса. Част от енергията се прехвърля и в Тихия Океан, където вълни между 20 и 40 см са наблюдавани по западните крайбрежия на Северна и Южна Америка.

Село по западното крайбрежие на Суматра тъне в разруха след вълните цунами

Въпреки разликата от няколко часа, почти никой не подозира за опасността от цунами - в Индийския Океан липсва система за предварителна евакуация и не съществува агенция за координация при подобни събития. Първоначалните информация за сила на труса от 6,1 също допринасят за липсата на информация, а докато стане ясна истинската сила на труса, вълните вече са достигнали Индия и Шри Ланка. Последното голямо цунами в Индийския Океан датира от 1883 при изригването на Кракатау и поради тази причина мнозина дори не знаят за съществуването на такива вълни. Минути преди цунамито да връхлети океанът се отдръпва на стотици метри навътре, но това изиграва лоша шега на населението по крайбрежието, чийто основен поминък е риболовът. Цели семейства се втурват към изведнъж открилия се пясък, за да събират риба и мекотели, без да знаят, оттеглящият се океан ще се завърне след броени минути. Едно от малкото места без нито една жертва е остров Симеулуе, където през 1907 цунами убива голяма част от местното население. Островният фолклор е съхранил спомена за отдръпващия се океан и това спасява цялото население на острова, което виждайки как морето се отдръпва се евакуира към по-високите части на Симеулуе. На плажа Маикхао на остров Фукет в Тайланд едно момиченце от Англия предупреждава другите туристи, че отдръпващият се океан предвещава вълна цунами, тъй като няколко седмици по-рано е изнесло доклад на тази тема в училище. Останалите летовници се вслушват в съвета му и по този начин остават живи.

За разлика от повечето подобни случай в Тихия Океан, тук става дума за няколко поредни вълни цунами, удряйки около 30 минути една след друга. Най-силна е третата вълна, която достига крайбрежието около час и 20 минути след първата.

• 
  Нормално водно равнище, плаж Ката Нои, Тайланд
• 
  Минути преди третата вълна
• 
  Най-високо равнище на водата, трета вълна

Последствия

Дни след цунамито почти всички държави по света се обединяват в призивите си за дарения за пострадалите от бедствието. Правителствата по света събират над 4 милиарда долара, като най-много дават Австралия (820 милиона), Германия (660 милиона), Япония (500 милиона), Канада (300 милиона) и Норвегия (170 милиона). Създадени са множество телефонни линии, отворени са и SMS номера и специални уебстраници за дарения, като приходите от тях многократно надхвърлят парите, дарени от правителствата. ООН и Световната Здравна Организация се заемат с тежката задача да осигурят подслон и храна на близо 2 милиона души в засегнатите региони, създаден е и специален фонд за реконструкцията на унищожените сгради и имущество.

Вероятно единствената добра новина, свързана със земетресението, е че вълните цунами отмиват пясъка и разкриват на археолозите считания за изгубен град Махабалипурам в Южна Индия.

Щети и жертви

Жертви, ранени и безследно изчезнали

#	Държава	Мъртви	Ранени	Безследно изчезнали	Останали без дом
1	Индонезия	126 915	~ 100 000	37 163	700 000
2	Шри Ланка	38 195	15 686	5 637	573 000
3	Индия	16 413	—	5 640	380 000
4	Тайланд	~ 11 000	8 457	2 932	—
5	Малайзия	74	299	—	—
6	Малдиви	108	—	—	22 000
7	Мианмар	61	45	~ 200	~ 3 200
8	Сомалия	53	—	—	~ 5 000
9	Бангладеш	2	—	—	—
10	Кения	2	2	—	—
11	Сейшелски острови	3	—	—	—
12	Танзания	10	—	—	—
13	ЮАР	2	—	—	—
14	Йемен	1	—	—	—
15	Мадагаскар	—	—	—	~ 1 000
	Общо	193 084	> 124 489	51 572	> 1 700 000

Земетресението и вторичните трусове предизвикват десетки вълни цунами, понякога погрешно наричани приливни вълни, които се стоварват върху бреговете на Индийския Океан. По-голямата част от смъртните случаи са причинени именно от тези вълни, а не от самия трус, изключвайки жертвите в Индонезия.

Според последните данни на USGS загиналите са 283 100, за изчезнали се водят 14 100, а 1 126 900 души са останали без дом. Близо 1\3 от загиналите са деца, а над 9 000 са загиналите туристи, повечето европейци. Европейските държави, дали най-много жертви, са Швеция и Германия, загубили общо над 900 свои граждани.

След земетресението е обявено извънредно положение в Шри Ланка, Индонезия и Малдивите. Обединените нации обявяват, че операцията по премахване на щетите ще е най-скъпата в историята. Генералният секретар Кофи Анан споделя пред журналисти, че възстановяването ще отнеме между 5 и 10 години. Много правителства и неправителствени организации изразяват опасения, че броят на жертвите може да се увеличи поради опасността от епидемии и глад, но огромните дарения и обединението на световното общество около инициативата за сътрудничество предотвратяват подобно развитие на ситуацията.

По брой жертви това земетресение се нарежда на второ място след това в Шаанзи през 1556, но цунамито е най-разрушителното в човешката история.

Вижте още

• Земетресение
• Скала на Рихтер
• Епицентър
• Хипоцентър