Начертание (документ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Начертание“ като „Начертание (документ)“: освобождаване за пояснителна
м + към пояснение
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|начертание|Начертание}}

'''Начертание''' ({{lang-sr|Начертаније}}) е таен документ по въпроса "каква следва да е [[външна политика|външната политика]] на [[Княжество Сърбия]]". Негов [[автор]] е [[Илия Гарашанин ]] - написан е в [[1844]] година. Издържан е в духа на [[панславизъм|панславизма]], и по същество слага началото на [[пансърбизъм|пансърбизма]]. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички [[Сърбия|сръбски]] [[правителство|правителства]] и [[Държавен глава|държавни глави]] той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.
'''Начертание''' ({{lang-sr|Начертаније}}) е таен документ по въпроса "каква следва да е [[външна политика|външната политика]] на [[Княжество Сърбия]]". Негов [[автор]] е [[Илия Гарашанин ]] - написан е в [[1844]] година. Издържан е в духа на [[панславизъм|панславизма]], и по същество слага началото на [[пансърбизъм|пансърбизма]]. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички [[Сърбия|сръбски]] [[правителство|правителства]] и [[Държавен глава|държавни глави]] той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.



Версия от 09:35, 31 май 2011

Вижте пояснителната страница за други значения на начертание.

Начертание (Шаблон:Lang-sr) е таен документ по въпроса "каква следва да е външната политика на Княжество Сърбия". Негов автор е Илия Гарашанин - написан е в 1844 година. Издържан е в духа на панславизма, и по същество слага началото на пансърбизма. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички сръбски правителства и държавни глави той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.

Съдържание

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго, и да се ратува /от ср. "рат" - война/ Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в княжеството, но със сръбска азбука, както и обучението на българи за свещеници в сръбски духовни учебни заведения.

Реакция

Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция най-вече у съседната Австро-Унгария. То е разкрито от австро-унгарската дипломация и за първи път е публикувано в 1906 година [1], като правителството във Виена реагира крайно отрицателно.

Значение

Начертанието е една от основите за развитието на великосръбската доктрина.

Източници

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1, 2006.

Вижте също

Външни препратки


Шаблон:Сърбия-мъниче Шаблон:История-мъниче