Непобедимо Слънце

Монета на император Проб (276–282) с бог Сол Инвикт на квадрига

Сол e древно-римски бог на Слънцето. Познат e най-вече във формата си от 2 век сл.н.е. като Sol Invictus (лат. „непобедимото Слънце“). Присъства в рамките на водещата религия в империята - митраизъм. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.

Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций.

Древно-римският бог e наричан Sol Indiges и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.

С названието Sol Invictus е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).

Литература

• Stephan Berrens: Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193–337 n. Chr.), Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
• Manfred Clauss: Sol Invictus Mithras. In: Athenaeum (Pavia) 68, 1990, S. 423–450.
• Gaston H. Halsberghe: The cult of Sol Invictus, Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
• Steven E. Hijmans: The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence. In: Babesch. Bulletin Antieke Beschaving 71, 1996, S. 115–150.
• Martin Wallraff: Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike, Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6,(Rezension.)

Външни препратки

• Encyclopedia Britannica Online: Sol