Шарл IV

Шарл IV Хубави
Крал на Франция, Крал на Навара
Управление	3 януари 1322-1 февруари 1328
Коронация	21 февруари 1322
Наследил	Филип V Френски
Наследник	Франция-Филип VI Френски Навара-Жана II Наварска
Лични данни
Роден	18/19 юни 1294 Клермонт, Франция
Починал	1 февруари 1328 Париж, Франция
Погребан в	Базилика Сен Дени
Други титли	граф на Ла Марш, граф на Шампан
Семейство
Династия	Капетинги
Баща	Филип IV Френски
Майка	Жана I Наварска
Бракове	Бланш Бургундска Мария Люксембургска Жана д'Еврьо
Шарл IV Хубави в Общомедия

Шарл IV (18/19 юни 1294-1 февруари 1328), наричан Шарл Хубави е граф на Ла Марш от 1314, граф на Шампан, Крал на Навара (под името Карлос I) и Крал на Франция от 1322 до смъртта си. Той е последният крал на Франция и предпоследният на Навара от династията на директните Капетинги. Най-малък син на френския крал Филип IV Хубави и наварската кралица Жана I, за Шарл не се предполага,че някога би седнал на трона, но след поредица трагедии, завършващи със смъртта на по-големите му братя става крал на най-силната за времето си държава. Продължава реформите, започнати от братята му, Шарл IV за кратко бива кандидат за трона на Свещената Римска империя, подпомага свалянето на английския крал Едуард II Плантагенет. Умира на тридесет и три годишна възраст, без да остави мъжки наследник. На френския трон е наследен от братовчед си Филип дьо Валоа, а на наварския-от племенницата си, Жана II Наварска.

Принц на Франция

Френското кралско семейство 1310

Шарл дьо ла Марш е третия, най-малък син на Филип IV Френски и Жана I Наварска. Има двама по-големи братя, Луи и Филип и една сестра, Изабела, сгодена и венчана за английския престлонаследник Едуард, бъдещия Едуард II.

През 1305 майка му кралица Жана умира, раждайки поредното си дете, оставяйки наварския трон на най-големия си син, Луи, тогава на шестнадесет години.

През 1307 Шарл е венчан за Бланш Бургундска, дъщеря на херцог Отон IV Бургундски и графиня Мао д’Артоа. През 1314 Бланш, заедно със сестра си Жана Бургундска и братовчедка си Маргьорит Бургундска, съпруги съответно на Филип дьо Поатие и Луи Наварски, по-големите братя на Шарл, са уличени в прелюбодеяние в т.нар. Афера в кулата Нел. Признати за виновни от Кралския съд, Маргьорит и Бланш са затворени в крепостта Шато Гаяр, докато Жана е освободена поради липса на достатъчни доказателства срещу нея. След като Шарл се възкачва на трона осем години по-късно, той отказва да освободи Бланш, настоявайки за анулиране на брака. Официално те са разведени на 19 май 1322, като Бланш е изпратена в абатство Мобюсион, където и умира на 29 април 1326.

През 1314, Шарл, навършвайки двадесетата си година, взима за пръв път участие в Кралския съвет, привилегия полагаща се на най-близките на краля. С него в съвета са също братята му, чичовците му Луи д’Еврьо и Шарл дьо Валоа. Взима участие в похода срещу Фландрия същата есен, където освобождава Турне, до тогава окупиран от Фландърския граф Робер III, наричан Фландърския лъв.

През ноември Филип IV Хубави умира след поредица инсулти, оставяйки френския трон на сина си, Луи Х Френски.

Кризата от 1316

Надгорбен камък на Жан I

Макар да не играе особено важна роля в двора на брат си Луи X, след внезапната смърт на Луи през юли 1316 се намесва в спора за наследството. От тази дата Франция няма крал, тъй като младата съпруга на Луи Х, вече вдовица, Клеманс Унгарска все още очаква дете. В очакване на кралския наследник започва яростен спор, относно възможността да се роди момиче. Предполага се, че короната би трябвало да премине в ръцете на най-голямото дете на Луи, това от брака му с прелюбодейката Маргьорит Бургундска, принцеса Жана. Други предлагат Филип дьо Поатие, брат на покойния крал, осланяйки се на съмненията за произхода на принцесата, възникнали след Аферата в кулата Нел. В подкрепа на принцесата се обявили вуйчо ѝ , Отон IV Бургунгски, Шарл дьо Валоа, брат на покойния Филип IV и близък личен съветник на покойния Луи Х. Към тях, следвайки примера на чичо си Валоа, се присъединява и Шарл дьо ла Марш. Филип дьо Поатие e обявен за регент на неродения си племенник (или наследник на брат си в случай, че се роди момиче). Двамата Шарл дьо Валоа и дьо ла Марш, в знак на недоволство от регента окупират Дворецът Сите в Париж, така че се налага кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон да използва сила, за да освободи двореца в името на регента Поатие. След неуспешния си опит за преврат и двамата изпадат в немилост пред Поатие, биват отстранени от кралския съвет и прогонени от двора.

На 15 ноември 1316 кралица Клеманс ражда момче, бързо кръстено Жан, известно на историята като крал Жан I Посмъртни, но което умира само пет дена след раждането си. Бързайки да се противопостави на нови претенции от страна на принцеса Жана, граф дьо Поатие организира набърза коронацията си, приемайки името Филип V Френски.

Отношение с Филип V

Шарл създава скандал, отказвайки да вземе участие в коронационната церемония, настоявайки за правата на принцеса Жана над короната.

Макар в началото на царуването на Филип V двамата братя да не се разбират, с намесата на папа Йоан XXII, близък приятел на Филип V, двамата са сдобрени, а Шарл е върнат в Кралския съвет.

Със смъртта на Луи дьо Поатие, единствен син на Филип V, Шарл става основен претендент за короната на брат си.

Възкачване на трона

Със смъртта на Филип V на 3 януари 1322, Шарл дьо ла Марш се възкачва на трона под името Шарл IV Френски (Карлос I Наварски), получавайки от народа прякора Хубави. Този път няма нито един благородник, който да подкрепи принцеса Жана или някоя от дъщерите на Филип V, така че, за разлика от 1316 никой не оспорва правата на Шарл.

Той е коронован в Реймската катедрала на 21 февруари същата година от архиепископ Робер дьо Куртеней.

Вътрешна политика

Монети на Шарл IV от 1324

Намирайки кралската хазна почти изпразнена, Шарл Хубави наказва жестоко ломбардските банкери, заподозряни в извършване на всякакъв вид злоупотреби. Със същата строгост се отнася и към подкупните съдии и благородниците, присвояващи си определени блага за сметка на кралството. Бива заловен и Жерар де ла Гет, министър на финансите при Филип V Дълги, който отклонява милион и двеста хиляди ливри в своя полза. Бива заместен от Пиер Реми, който на свой ред е обесен при следващия крал по сходни обвинения. Като свой канцлер, Шарл IV Хубави назначава своя дългогодишен приятел Пиер Родие.

С възкачването си на трона Шарл IV дава на чичо си Шарл дьо Валоа правото да участва във властта, привилегия отказана му при предишния крал.

Управлението на Шарл Хубави е отбелязано с финансови и административни въведения по примера на по-големите му братя и баща му. Реформите са свързани и с камарите на Графовете, Канцлерите и Парламента, с оглед държавните спестявания и предотвратяване на измами.

Както в предходните царувания, кралството имаизвестни финансови затруднения, решени, както в предишните царувания с използване на примеси на метали в сеченето на монети, облагане с данъци на търговците, конфискуване на собствеността на италиански банкери и търговци. Друга тактика, останала от предишните царувания е използването на десятък от данъците за организиране на Кръстоносен поход, който, подобно на кръстоносните походи планирани в предишните царувания, така и не се състоял.

Личен живот

Сватбата на Шарл IV и Мария Люксембургска

На 19 май 1322 брака между Шарл Хубави и Бланш Бургундска бива анулиран от папа Йоан XXII, което позволява на краля да вземе втора съпруга, Мария Люксембургска, дъщеря на Хайнрих VII, Свещен Римски император. Двамата били венчани на 21 септември 1322 в Париж. Мария ражда две деца, Филип и Жан, който не живеят дълго.

До 1324 Мария Люксембургска ражда още две деца, първото-мъртвородено. През март 1324 Мария пострадва при злополука с карета по време на пътуване от Исодон до Бери. Детето ѝ Луи се ражда преждевременно, умирайки няколко часа по-късно. Мария умира на 26 март, оставяйки Шарл IV вдовец.

Шарл IV е венчан за трети, последен път на 13 юли 1325 за братовчедка си Жана д’Еврьо. Тъй като Жана е дъщеря на Луи д’Еврьо, брат на Филип IV Хубави,следователно негова първа братовчедка, е необходимо разрешение от папа Йоан XXII за да може двамата да сключат брак. От Жана, Шарл Хубави има три дъщери, Жана, Мари и Бланш. Кралица Жана надживява Шарл с близо четиридесет години, но след смъртта си бива погребана до него в базиликата Сен Дени.

Малко е известно за личността на Шарл Хубави. Хроникьорите критикуват краля,който управлява дълго правейки малко, наричайки го повече философ отколкото крал. Определян като сравнително консервативен владетел. Заклеймяван от свои съвременници като склонен към пози и упорит в защита на целите си. Запомнене като защитник на доброто име на кралските институции.

Отношения със Свещената Римска империя

При възкачването си на власт, Шарл IV е посрещнат от конфликта между двама кандидата за император на Свещената Римска империя:Лудвиг Баварски, който, макар и избран за император, не e признат от папата, и Фридрих Хубави, херцог на Австрия. През 1322 Лудвиг Баварски побеждава и пленява своя противник в битката при Мюлдорф. Въпреки това, папа Йоан XXII отказва да го припознае за император. Конфликтът между Лудвиг Баварски и Йоан XXII не спира дори и след отлъчването на Лудвиг от църквата, което става начална точка на люта двадесет и пет годишна борба между Империята и Папството.

С отлъчването на Лудвиг Баварски, голяма част от поддръжниците му се обръщат към Шарл Хубави. Все пак, съпругата му Мария Люксембусгска е дъщеря на покойния император Хайнрих VII. Обстоятелствата дават на Шарл Хубави една мощна подкрепа от страна на аристократите, както и от папата в случай на скорошни избори на нов император. Но Мария Люксембургска умира през 1324, с което мечтите за императорската корона прекъсват.

Отношения с Изтока

Идеята за начало на нов Кръстоносен поход набира сила при управленията на Филип IV Хубави и Филип V Дълги. През 1323 Шарл IV изпраща чичо си Шарл дьо Валоа, който сам възприема идеята за кръстоносен поход и държи титлата титулярен император на Константинопул, като посредник при Йоан XXII за да води преговори за началото на нов поход до Светите земи, и да моли за субсидия. Въпреки това преговорите се провалят, а папата заявява на Шарл Хубави сам да намери парите за похода, а не да ги иска от Църквата.

През 1326 Шарл Хубави отново започва да мисли за пътуване на изток, планирайки кампания срещу Византийската империя, подготвяйки флота за експедицията, на чело с виконт дьо Нарбон. Идната година в Париж пристигат пратеници на византийския император Андроник II Палеолог, предлагащи не само мир, но и обединяване на източната и западната църква. Смъртта на Андроник II, наследен от сина си Михаил IX и смъртта на Шарл прекъсват преговорите за постоянно.

Отношения с Англия

Едуард II Английски

Шарл наследова дългогодишно напрежение между френското и английското кралство. Отношенията в последни години били подобршни благодарение на умели дипломатични ходове, както и от роднинската връзка между владетелите на двете страни. Едуард II Английски, също така и херцог на Аквитания, трябва да положи васална клетва за вярност пред Шарл като френски крал, задължение което успява да пренебрегне при Луи Х, но не и пред Филип V, пред когото се явява под голям натиск. Веднъж щом Шарл IV се възкачва на трона, Едуард II отново се опитва да избегне срещата.

Бягството на Роджър Мортимър, един от съзаклятниците в бунта срещу крал Едуард II и неговия фаворит Хю Диспенсър, от Лондонската кула, търсейки убежище във Франция доутежнява положението. На 13 юли 1323 Едуард изпраща посланик до Шарл IV, настоявайки Мортимър да му бъде предаден. Шарл IV отказва, прекъсвайки годежа на дъщеря си Мари с принц Едуард, син на Едуард II, настоявайки английския крал да се яви пред него за да положи дълго отлаганата клетва за вярност, преди да настоява за каквото и да е.

Спомагащо развитието на враждата е състоянието в пограничната провинция Ажоне, част от област Гаскония и следователно и от херцогство Аквитания. Сериозните затруднения започват със споровете за един бастид (укрепен гард) построен в Сан-Сардос в Ажоне от френски васал, сир дьо Монпезет. Гасконци (подънници на английския крал) нападат и разрушават бастида. В отговор Шарл IV обсажда окупирания от англичаните град Монпезат, макар и неуспешно, но в последвалата война за Сан Сардос, Шарл дьо Валоа успешно прогонва англичаните от Аквитания, а през 1324 земите на Едуард II са обявени за отнети и абсорбирани в територията на кралство Франция с изключение на бреговата ивица оставена под властта на английския крал.

Шарл IV посреща Изабела Френска и принц Едуард

Изабела Френска, съпруга на Едуард II и сестра на Шарл IV е изпратена във Франция за да преговаря с брат си за мир. Неофициално обаче някои хроникьори твърдят, че тя пристига за да се предпази от Хю Диспенсър Сратия и Хю Диспенсър Младия, свои политически врагове в Англия и фаворити на Едуард II.

Като дипломатически жест Шарл IV изпраща писмо през папа Йоан XXII до Едуард II, в което заявява, че е готов да му върне всички отнети земи, с изключение на Ажоне, в замяна на това Едуард II да дойде и да положи клетва за вярност в Париж. Папата на свой ред предлага Изабела за посланик на добра воля между двете кралства.

Изабела e посрещната радушно от брат си, а скоро след това e последвана от сина си принц Едуард, който полага клетвата от името на баща си. Въпреки това, Шарл IV отказва да върне земите, продължавайки да управлява завзетата Аквитания, а Едуард II-оставената му брегова ивица.

В същото време, кралица Изабела Френска започва връзка със беглеца Роджър Мортимър. Отказва да се върне в Англия, а вместо това отпътува за Хайнаут, където венчае принц Едуард за Филипа дьо Ено, дъщерята на месмия граф. Използвайки парите взети на заем от брат си Шарл IV тя събира армия и нахлува в Англия, сваляйки съпруга си Едуард II от трона, възкачвайки сина си принц Едуард, вече Едуард III. Под насоката на Изабела Френска, Едуард III подписва мирен договор с Шарл IV, в който Англия получава обратно Аквитания в замяна на 50 000 ливреи, провинциите Лимузан, Керси, Ажоне, Перигор и База, оставяйки на Едуард III в пъти по-малки територии.

Смърт

Шарл IV Хубави се разболява в края на 1327.Според хроникьора Жан Лебел, а той е единствения който отбелязва смъртта на краля, последното желание на краля е, в случай че бременната кралица Жана д’Еврьо роди момче, негов регент да бъде близкия му приятел, братовчед му Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа.

Шарл IV Хубави умира на 1 февруари 1328 на 33 годишна възраст и бива погребан в кралския некропол в базиликата Сен Дени. Скоро след смъртта му неговата вдовица Жана д’Еврьо ражда момиче, с което започва борба за френския трон между наследниците на Филип IV Хубави. Между претендентите са:

• Филип дьо Валоа, внук на Филип Смели, известен като Филип IV Късметлията
• Жана II Наварска, дъщеря на Луи Х Френски
• Жана Френска,херцогиня на Бургундия, дъщеря на Филип V Френски
• Едуард III Английски, внук на Филип IV Хубави

Впоследствие техните наследници пордължилида претендира за трона. Между съвременните претенденти са британската кралица Елизабет II и испанския крал Хуан Карлос I.