Терористични актове в България (1984 – 1987): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
посмали малко...
Ред 65: Ред 65:
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от [[Желю Желев]] и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Причастните лица са осъдени: едно лице на 2 години затвор и две лица на по 1 година.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от [[Желю Желев]] и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Причастните лица са осъдени: едно лице на 2 години затвор и две лица на по 1 година.


==Изводи и Последствия==
==Изводи и последствия==
Координиранa терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновенния атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.<br />
{{факт|Координиранa терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновенния атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.}}


Необясним е факта, че атентата с 3 месеца предхожда ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена проведена от 24.ХІІ.1984 г. до 19.І.1985г., която би трябвало да го е предизвикала, а заплашителните писма и саботажите са още по-рано. Не е изключено обрантното те да са повлияли за ускоряване и ожесточеване на провеждането й. <br />
Необясним е факта, че атентата с 3 месеца предхожда ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена проведена от 24.ХІІ.1984 г. до 19.І.1985г., която би трябвало да го е предизвикала, а заплашителните писма и саботажите са още по-рано. Не е изключено обрантното те да са повлияли за ускоряване и ожесточеване на провеждането й. <br />

Версия от 19:52, 9 юни 2011

В периода 1984 - 1987 г. когато тече Възродителния процес в България има разкрити 42 нелегални протурски групи. Някои от членовете им са осъдени за атнидържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери у нас и т.н.[1] Само една от тях обаче, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците" извършва многобройни убийства с атетнати. По тактиката си - две терористични атаки с по два синхронни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях нейните актове могат да се опредалят като терористично настъпление.
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на: взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред х-л Интернационал в Златни пясъци, палежите на групата на "Кърлежите" и саботажште на "Хлебаровската" диверсионна група, са извършени само от групата разкрита със споменатата оперативна разработка.

Предистория

  • Образува се протурска терористична група в състав трима терористи и един помагач през пролетта на 1983 г. Още преди това първите им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния грава Тодор Живков, министъра на вътрешните работи ген.полк. Димитър Стоянов и държавни органи и институции (14.06.1976 г. - 31.05.1983г.), до ликвидирането й на 13 август 1987г. тя продължава тази практика като я разширява включвайки мюфтийството и джамийски настоятелства.
  • На 6-ти септември 1983 г е извършен крупен вредителски акт на опожаряване на 750 дка гора при яз. Камчия. Разхвърляни са пропагандни листовки.
  • На паметната дата 3 март 1984 г. на Автогара Юг в Пловдив заплахите са подркепени с демонстративно изоставен куфар, съдържащ устройство за дерайлиране на влакове (т.н. "обувка").
  • През есента 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария, като предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат с цел да се стигне до влакова катастрофа

На Нова Година - 1ви януари 1984 г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов e поета отговорността за вредителството и опита за саботаж.

Първа терористична атака

Атентатите на 30 август 1984 са координирана терористична атака на протурски терористи в България от два атентата в най-големите нестолични градове.[2] Планирани са така, е да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тях.[3]

  • На 30.08.1984г. в 17:29 е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата при обществените телефонни до кошче за отпадъци. Убита е една жена - Добра Василева 50 годишна от Кърджали и 42-ма души се ранени. Тежко ранено е и ослепява с едното око едно дете - 13 годишният Мустафа Шентюрк от Турция, сред ранените е и брат му Биназ на 16 години. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.
  • След 36 минути в 18:05 е в взривена сведваща бомба на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени - Елена Иванова и Елена Владова и двете от Варна.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки Амонит 6 по около 200 грама всяка детонирани с електрически взривител захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава" поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

На гара Пловдив на мястото на взрива е поставена скромна възпоменатилна плоча за пострадалите с името на убитата жена.

След като терористите са разкрити е установено, че те са група от 3-ма терористи, причастни са и няколко помагачи. Това е единствената протурска терористична група извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Трябва да се отбележи, че възникналата в 1985г. организация "Турско национално-освободително движение в България", предшественик на ДПС залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.

Втора терористична атака

  • Атентатът на гара Буново. В 21:32 часа на 9 март 1985г. на гара Буново от същите протурски терористи е взривен вагона за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но влака закъснава с 2 минути и това става на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Убити: Георги Цветков на 12 г., Стефан Атанасов на 13 г. Райна Бозукова на 64 г., Николай Генков на 63 г., Стилян Иванов на 60 г., Емил Николов на 40 г. и Яворка Петрова на 38 г.
Тежко ранени: Мирияна Петрова на 14 г., Бонка Найденова на 15 г., Христо Бенков на 60 г., Верка Ганкова на 54 г., , Василка Найденова на 45 г., Марин Недялков на 44 г., Василка Недялкова на 40 г., Метка Василева на 38 г. и Венета Цанова на 35 г.

  • След 30 минути в 22:00 в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранени - 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Локални терористични актове и саботажи

  • Протурска терористична група "Кърлежите" запалва горски масиви и обществени сгради.
  • На 22 май 1984 г. протурски терористи с 4,5 кг. тротил взривяват църквата в село Бенковски.
  • Есента на 1984 г. - провалил се саботаж целящ предизвикване влакова катастрофа край гара Айтос.
  • В 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Силно заподозрян като негов извършител е член на терористичната група взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.
  • В 1985 г. в Разградски окръг "Хлебаровската" диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.
  • Юни 1985 г. извършен е атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм взривено до спортна площадка.
  • Лятото на 1985 г. - нов опит за саботаж "късо съединение" в жп контактната мрежа край гара Карнобат.
  • На 31 юли 1986 г. в курорта "Дружба" (дн. Св. Константин) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник "Слава" настроен за 15:30 около 3 кг. експлозив - 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 кг амониева селитра е насипан в 5 литров гюм за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа-чанта от сезал. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал за забравен багаж от летовник. Транспортиран е на безопасно място и обезвреден от МВР.
  • На 26 Декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (Пловдив) и са разхвърляни листовки с протурско съдържание. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
  • Краят на 1986 г. - вредителско опожаряване на балирана слама в района на Провадия.
  • На 7 юли 1987 г. две деца Дарин Христов 12 годишен и Николай Петков на 15 от Добрич са отвлечени с кола от трима протурски терористи за да ги ползват като жив щит в осигурянатето на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел Интернационал - централният в Златни пясъци и раняват 3-ма души - двама чужди летовници и един български, обградени от специалните части се оттеглят в осигураният им коридор към турската граница. При устроеният в Странджа бараж терористите взривяват колата в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран.
  • Август 1987 г. Планирана е, и до 10 август са осигурени взривни нещества, часовников механизъм и всичко нобхадимо за трета терористична атака с цел Слънчев бряг определена за 15 август. Терористите са разкрити и арестувани на 13ти.Терористичният акт е предодвратен.

Разкриване и ликвидиране на основната терористична група

Терористите по делото за оперативно разработка "Мерзавците" са разкрити в 1987г. от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, Направление „Терор". Антитерористиното следствие пряко се води от майор Георги Сотиров.

На 13.08.1987г. са арестувани двама от терористите, след 6 дни на 19.08.1987г. е арестуван третият терорист. Задържани са и 1 техен помагач, осигурил отровата излята във вододайната зона, брат на единия терорист и 3 причастни лица.
Tогава в 1987г. е арестуван и хвърлен в затвора и Ахмед Доган. Той лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е верно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата както се твърди в някои сайтове [4] няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от Желю Желев и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Причастните лица са осъдени: едно лице на 2 години затвор и две лица на по 1 година.

Изводи и последствия

Координиранa терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновенния атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.[източник?]

Необясним е факта, че атентата с 3 месеца предхожда ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена проведена от 24.ХІІ.1984 г. до 19.І.1985г., която би трябвало да го е предизвикала, а заплашителните писма и саботажите са още по-рано. Не е изключено обрантното те да са повлияли за ускоряване и ожесточеване на провеждането й.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна Сигурност, a помагачът им на милицията. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета работни дела на терористите-сътрудници в ДС не са разсекретени. Но, като се вземе предвид, че те са екзекутирани (ако се пренебрегнат слуховете, че са разменени с Турция) трудно може да се допусне, че са действали по поръчка на българските служби. Единият терорист работи и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Другият също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството в Бургас.
В доклад на ген.полк. Григор Шопов, зам. министър на вътрешните работи, изнесен на "Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни" състояло се от 21 до 27.11. 1987г. във Варна с участието на първия зам. председател на КГБ на СССР армейски генерал Ф.Д.Бобков., се посочва, че ".... създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях с МИТ" (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Република Турция).

Странен, но и поучителен е фактът, че при колосалния брой от около 850 000 граждани тежко репресирани при смяна на имената им, при дадени жертви, е доказано, че системно действа за около 2 г., всичко на всичко, една група от 3-ма терористи.

Освободеният предсрочно помагач, вдига чешма посветена на брат си и другите терористи и поставя паметна плоча за тях с текст на турски. Организационно това лице израства до областтен координатор за Бургас на ДПС, чийто лидер както е известно е доказан сътрудник поне на Държавна Сигурност. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаският окръжен прокурор Емил Христов, въстановена самоволно след една година, разбита е с кирки след 8 години от гневни младежи и окончателно заeднo с чешмата всичко е съборено и терена е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Висшия Административен Съд в 2009 г.

Единственият донякъде утешетелен факт е, че при всичките печални събития, дадените в 5 годишната срамна кампания мюсюлмански и християнски жертви от 29 души (1 жена при атентата на гара Пловдив 30.VІІІ.1984 , 8 протестиращи /включително 1 бебе/ 24.ХІІ.1984-19.І.1985, 7 /включително 2 деца/ при атентата на гара Буново, 3 екзекутираини терористи ІХ.1988г., 9 протестиращи и 1 войник 19-27.V.1989г.), ако ги сравним с колосалните човешките загуби от близките Югославия, турски Кюрдистан и руски Кавказ или по-далечните Испания и Франция, Британия и Северна Ирландия, са незначителни и нацията успя да ограничи до минимум трагедията.

Положително е, че на мюсюлманите и хриситяните загинали като мирни граждани при репресиите на властта и при терористичните актове има вдигнати мемориални знаци. Друг е въпросът, че е уместно паметта им да бъде отбелязана общо и едва ли е редно по същият начин да бъдат почетени терористите които все пак убиват и раняват мирни граждани, а не членове на репресивния апарат.

Вижте също

Източници