Димитър Звонимир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Xqbot (беседа | приноси)
Ботове
131 684 редакции
м Робот Промяна: sl:Dimitrij Zvonimir
м Grammar: 1;
Ред 29: Ред 29:
'''Димитър Звонимир''' ({{lang-hr|Dmitar Zvonimir}}, {{lang-la|Demetrius Sunimirio}}; † 20 април 1089 г.<ref name="zavodhrvpov">[http://www.ffzg.hr/pov/pov2/files/3zavod/radovi38/nemet38.pdf Смъртта на крал Звонимир - източници и интерпретации]</ref>) е крал на [[Хърватско кралство|Хърватия]] от 8 октомври 1076 до смъртта си. Той също е [[Бан (титла)|бан]] на [[Славония]] (1064–1074 г.) и [[херцог]] на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.
'''Димитър Звонимир''' ({{lang-hr|Dmitar Zvonimir}}, {{lang-la|Demetrius Sunimirio}}; † 20 април 1089 г.<ref name="zavodhrvpov">[http://www.ffzg.hr/pov/pov2/files/3zavod/radovi38/nemet38.pdf Смъртта на крал Звонимир - източници и интерпретации]</ref>) е крал на [[Хърватско кралство|Хърватия]] от 8 октомври 1076 до смъртта си. Той също е [[Бан (титла)|бан]] на [[Славония]] (1064–1074 г.) и [[херцог]] на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.


Звонимир става бан на Славония по времето на крал [[Стефан I (Хърватска)|Стефан I]], а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. В последствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.<ref name="coro">Dominik Mandić, ''Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti'', Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.</ref> Периода на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и на културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град [[Книн]].
Звонимир става бан на Славония по времето на крал [[Стефан I (Хърватска)|Стефан I]], а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.<ref name="coro">Dominik Mandić, ''Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti'', Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.</ref> Периода на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и на културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град [[Книн]].


==Бан на Славония и Хърватия==
==Бан на Славония и Хърватия==

Версия от 08:47, 11 юни 2011

Димитър Звонимир
крал на Хърватия и Далмация [1]
Файл:KraljTomislav.jpg
Управление1076 – 1089
Коронация8 октомври, 1076
НаследилПетър Крешимир IV
НаследникСтефан II
Лични данни
Починал
Семейство
БракЕлена Унгарска
Димитър Звонимир в Общомедия

Димитър Звонимир (Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-la; † 20 април 1089 г.[2]) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си. Той също е бан на Славония (1064–1074 г.) и херцог на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.

Звонимир става бан на Славония по времето на крал Стефан I, а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.[3] Периода на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и на културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град Книн.

Бан на Славония и Хърватия

От около 1064 г. и през периода на крал Петър Крешимир IV, Димитър Звонимир управлява Славония и по-специално територията между реките Драва и Сава, като носи титлата бан.[4]

Съседната Свещена Римска империя, нахлува в Хърватия през 1067 г. и изпраща армия да окупира северните части на бановината. Причината за тези действия вероятно е резултат на тесните връзки на Звонимир с Унгария — която е във война със Свещената Римска империя по това време. Тъй като краля на Хърватия има грижи с бунт в Далмация, където тече процес на забрана за извършване на славянски църковни литургии, Звонимир е принуден да дърси военна помощ от крал Шаламон. След като обединените им армии отблъскват врага от Хърватия, бан Звонимир в знак на признателност, изпраща множество подаръци на Шаламон.[5]

В началото на 1075 г. Петър Крешимир IV прави Звонимир "по божията милост херцог на Далмация и Хърватия". Тази титла го прави не само владетел на Северна Далмация, но също и главен съветник на краля и наследник на трона. Скоро след това Крешимир умира като затворник на норманите и Звонимир го наследява като крал.[6]

Управление като крал

Коронацията на Звонимир, ватикански стенопис от 1611 г.

Някъде в средата на 1075 г., Звонимир сключва споразомение с крайбрежните градове в Далмация, които в този момент са под норманска власт и успява да ги пръсъедини отново към територията на държавата.[6]

Димитър Звонимир е коронован на 8 октомври 1076 г.[3][7] в град Солин в базиликата "Свети Петър и Моисей" от представител на папа Григорий VII.[8][9] След официалната му коронация през 1076 г., Димитър Звонимир дарява град Врана и Бенедиктинския манастир на Григорий I като знак за почит и лоялност към Григорий VII. Новият крал продължава про-римската политика на предшественика си и подържа близки отношения с папата. Провежда "грегорианска реформа" и много вътрешнодържавни реформи, една от които е забрана на робството в кралството. В този период Звонимир има и няколко малки конфликта с Хайнрих IV и по-специално с негов подчинен от град Истрия.[6]

Димитър Звонимир подържа твърда позиция срещу Византийската империя, но за разлика от Петър Крешимир IV, той е в съюз с норманите и с тях участва във войни срещу Византия. Когато Робер Жискар дук на Апулия, нахлува в западно-бълканските провинции на империята през 1084 г., Звонимир изпраща войска в негова помощ.[10]

Смърт

Има няколко версии за смъртта на Звонимир. Най-често приеманата е твърдението на Томас Архидякон (Шаблон:Lang-la) — че Звонимир е починал от естествена смърт.[11][12] В друга версия разказана от свещеник от Дукля се споменава, че на 20 април 1089 г. в желанието си за приключване на Източно-западната схизма, папа Урбан II иска от Звонимир да изпрати военна помощ на Алексий I Комнин за похода му срещу селджуците. Крал Звонимир свиква събор на Косово поле, близо до Книн за да събере армия в името на папата и византийския император, но благородниците отказват и вдигат бунт. По време на бунта Звонимир е убит от собствената си войска.[2] Неговата смърт бележи краха на хърватската монархия. Митът за "Проклятието на крал Звонимир" се основава на версията за убийството му.[13] Тялото на Димитър Звонимир най-вероятно е погребано в столицата по времето на управлението му, град Книн.[6]

Наследство

"Башчанската плоча"

Димитър Звонимир се жени за неговата далечна роднина Елена Унгарска, сестра на крал Ласло I.[14] Чрез Елена, той се свързва не само с кралското семейство в Унгария, но също и с монархиите в Полша, Дания, България и Византия. Елена му ражда син, който умира преди него и носи името Радован и една дъщеря на име Клаудия. Звонимир е наследен от Стефан II — последният представител от династията на Трпимировичи (Шаблон:Lang-hr), който умира през 1091 г.

Културно и исторически значимата "Башчанска плоча" (Шаблон:Lang-hr) е написана малко след смъртта на Звонимир и съдържа препратки към него и към неговите благородници от 11 век. За първи път в "Башчанската плоча" се споменава титлата крал за местните управници (kral; kralj на хърватски).[15]

Бележки

  1. ↑ Arhinet - "rex Chrobatorum et Dalmatinorum, rex (tocius) Chroacie atque Dalmacie, Chroatorum atque Dalmatinorum rex"
  2. ↑ а б Смъртта на крал Звонимир - източници и интерпретации
  3. ↑ а б Dominik Mandić, Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti, Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.
  4. ↑ http://arhinet.arhiv.hr/_DigitalniArhiv/Monumenta/HR-HDA-876-5.htm
  5. ↑ Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara, 1925, Загреб ISBN 86-401-0080-2
  6. ↑ а б в г Ferdo Šišić, Povijest Hrvata; pregled povijesti hrvatskog naroda 600. - 1918 г., Загреб ISBN 953-214-197-9
  7. ↑ http://crohis.com/knjige/Sisic%20-%20pregled/18.%20Slavac%20-%20Dmitar%20Zvonimir.PDF
  8. ↑ Demetrius, Duke of Croatia and Dalmatia, after receiving the royal title by a legate of Gregory VII (1073-1085) promises to grant St. Peter’s pence
  9. ↑ Tomislav Raukar: "Hrvatsko srednjovjekovlje", Školska knjiga, Zagreb, 1997 г., ISBN 953-0-30703-9, стр. 49
  10. ↑ http://crohis.com/knjige/horvat-povijest/4.hr-vlad.PDF
  11. ↑ Thomas Archidiaconus, Historia Salonitana
  12. ↑ Marcus Tanner, Croatia - a nation forged in war, Yale University Press, New Haven, 1997 ISBN 0-300-06933-2
  13. ↑ Damir K., The Šubići and the Good King Zvonimir. A Contribution to the Research on Use of Legends as a Means of Politics of Croatian Aristocratic Families, Загреб 2000 г.
  14. ↑ Trpimir Macan, Povijest hrvatskoga naroda, Загреб, 1992 г.
  15. ↑ Baska tablet - Dr. sc. Mateo Zagar
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Звонимир&oldid=4051649“.