Беловежко споразумение

Беловежко споразумение – термин, използван в средствата за масова информация за обозначаване на документ, носещ наименованието Споразумение за създаване на общност на независимите държави. Споразумението е подписано от държавните глави на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), Република Беларус и Украйна на 8 декември 1991г. С него се отбелязва разпадането на СССР.
Две седмици преди подписването на Беловежкото споразумение, бившият министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър, която по това време е в Хюстън заявява: „Сега де-факто настъпва разпадане на Съветския съюз, но де-юре - той продължава да съществува. Уверявам ви, че в рамките на следващия месец, ще чуете за юридческото оформление на разпадането на Съветския съюз“. В свое изявление от 25 декември 1991 г., президента на САЩ Джордж Буш , подчертава: „Съединените щати приветстват историческия избор в полза на свободата, направен от новите държави от Общността. Въпреки потенциалната възможност за нестабилност и хаос, тези събития отговарят на нашите интереси“ (вестник „Известия“ от26 декември 1991 г.).

Съдържание
Споразумението се подписва във Вискулях (Беловежка пуща, Беларус) от висши длъжностни лица и правителствените ръководители на трите съюзни републики: Борис Елцин и Генадий Бурбулис (РСФСР), Станислав Шушкевич и Вячеслав Кебич (БССР), Леонид Кравчук и Витолд Фокин (Украйна).
В преамбюла на документа се посочва, „че СССР като субект на международното право и геополитическата реалност прекратява своето съществуване“. Чл.1 от Споразумението гласи: “Договарящите се страни образуват Общност на независимите държави“ (ОНД). Споразумението заявява стремеж към развитие на сътрудничеството в политическа, икономическа, хуманитарна, културна и други области. Чл.14 определя Минск (Беларус) като „официално седалище на координиращите органи на Общността“.

Последствия в РСФСР
Споразумението и другите подписани с него документи са ратифицирани от Върховния Съвет на РСФСР на 12 декември 1991 г.; във връзка с това е прекратен Съюзният договор от 1922 г. Против ратифицирането на Беловежкото споразумение гласуват 7 депутати от общо 250: С. Н. Бабурин, Н. А. Павлов, В. Б. Исаков, И .В. Константинов, С. А. Полозков, В. А. Балала, П. А. Лисов. Въздържалите се са също 7 човека. Против денонсирането на Съюзния договор гласуват трима - В. Исаков, С. Бабурин, П. Лисов, а въздържали се – 9 човека: В. А. Грачьов, Н. А. Павлов, С. Н .Решулский, З. Н. Ойкина, К. К. Рупел, В. А. Шуйков, В. И. Санаев, И. А. Шашвиашвили, А. Н. Луговой.
Редица депутати отбелязват, че съгласно действащата до декември 1993г Конституция на Руската федерация, за ратификацията на беловежкото споразумение трябва да се свика Конгресът на народните депутати на РСФСР– върховен орган на държавнат власт. Конгресът на народните депутати три пъти отказва да ратифицира споразумението и изключва от текста на конституцията на РСФСР упоменаването на конституция и закони на СССР. По този начин, въпреки че де-факто СССР престава да съществува, Конституцията на СССР от 1977 г. продължава да действа в Русия, съгласно чл.4 от Конституцията на РСФСР, до 25 декември 1993 г. Тогава влиза в сила приетата на референдум Конституция на Руската федерация, одобряваща атрибутите на независимата руска държава след разпадането на СССР. Съюзната република РСФСР окончателно става независима държава на Руската федерация.

Отзиви
На 15 март 1996 г. Държавната дума на Руската федерация приема Постановление № 157-II „Относно юридическата сила на Руската федерация – Русия от резултатите на референдума от 17 март 1991г за запазване на СССР“; точка трета гласи: „Уверете се, че Споразумението за създаване на Общността на независимите държави от 8 декември 1991г, подписано от президента на РСФСР Борис Елцин и държавния секретар на РСФСР Г. Бурбулис и неодобрено от Конгреса на народните депутати – върховен орган на държавната власт на РСФСР – не е имал и няма правна сила в частта, свързана с разпадането на СССР“. Няма реални политически последствия в това решение.
През 1996 г. президента на Русия Борис Елцин заявява, че съжалява за подписването на Беловежкото споразумение. Споровете относно значението на Беловежкото споразумение и последвалите събития продължават и до днес. То се превръща в обвинение срещу Борис Елцин и в опит той да бъде свален от длъжността на държавен глава през май 1999 г. Специална комисия на Държавната дума на Руската федерация установява, че Елцин подписва Беловежкото споразумение, правейки грубо нарушение на чл.74-76 от Конституцията на СССР от 1977г; Закона за СССР от 3 април 1990г „За реда на решените въпроси, свързани с отделянето на съюзната република от СССР“; чл.4, 5, 68, 70, 71, 76 от Конституцията на РСФСР от 1978 г.; чл.4, 6 от Закона за РСФСР от 24 април 1991 г. „За президента на РСФСР“, и е извършил действия срещу волята на народите от РСФСР за запазване на СССР, изразена на референдума от 17 март 1991 г. Комисията също стига до извода, че Елцин е извършил действия, съдържащи признаци на тежко престъпление, по силата на чл.64 от Наказателния кодекс на РСФСР, представляващо държавна измяна чрез подготовка и организиране на заговор с цел противоконституционно изземване на съюзната власт, премахване на тогавашните съюзни институции на властта, незаконна промяна на конституционно установения статут на РСФСР. Въпреки това, опитите за отстраняване на президента на Руската федерация по тези и други причини се провалят.

Последствия за други съюзни републики
На 21 декември 1991г към Споразумението се присъединява Азербейджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Узбекистан, Туркмения. Тези страни подписват Декларация за целите и принципите на Общността на независимите държави, заедно с Русия, Украйна и Беларус в град Алмати (Казахстан).
През декември 1993г към Споразумението за създаване на Общност на независимите държави се присъединява и Грузия. На 12 август 2008г президента на Грузия Михаил Саакашвили обявява намерението си Грузия да излезне от Общността на независимите държави заради конфликта в Южна Осетия. На 12 юни 2009г грузинския парламент официално завършва процедурата по излизане като единодушно приема две решения „Относно междупарламентарната асамблея на ОНД“.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беловежское соглашение“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​