Браузър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: fi:Verkkoselain
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: mk:Веб прелистувач
Ред 89: Ред 89:
[[lv:Tīmekļa pārlūkprogramma]]
[[lv:Tīmekļa pārlūkprogramma]]
[[mhr:Браузер]]
[[mhr:Браузер]]
[[mk:Веб прелистувач]]
[[mk:Прелистувач]]
[[ml:വെബ് ബ്രൗസർ]]
[[ml:വെബ് ബ്രൗസർ]]
[[mn:Вэб хөтөч]]
[[mn:Вэб хөтөч]]

Версия от 13:29, 11 юни 2011

Мозила файърфокс

Уеб браузър, за кратко браузър, (Шаблон:Lang-en) жаргонно: прегледач, прегледачка, прегледарка се нарича компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на документи с хипермедия и уеб навигация – процес на придвижване от един хипертекст към друг, обикновено следвайки препратките в текста (електронните връзки между части от един и същ или различни хипертекстове). Най-често се използва за разглеждане на уеб сайтове.

Известни браузъри са, Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera, Safari, Google Chrome, Netscape Navigator. Към 2005 г. най-популярен, ползван и известен е Internet Explorer, тъй като той идва заедно с най-използваната фамилия операционни системи за персонални компютри – Windows. Напоследък нараства популярността и на други браузъри, особено на Mozilla Firefox и Google Chrome, поради множеството подобрения, нововъведения и рационализации, включително в бързината, удобството и особено сигурността и неприкосновеността на потребителите в сравнение с Internet Explorer.

Повечето такива програми поддържат много видове документи и протоколи, но са най-известни с това, че се ползват за достъп до страници в World Wide Web и именно затова се наричат уеб браузъри.

Протоколи и стандарти

Браузърът се свързва с уеб сървър основно използвайки HTTP протокол за разглеждане на уеб страници.

URL (uniform resource locator - универсален указател на ресурсите) е адресът на някоя страница започваща обикновено с http: за HTTP достъп (има също и криптирана връзка започваща с https). Многото различни браузъри поддържат и други URL типове кореспондиращи протоколи. ftp: за FTP (file transfer protocol), rtsp: за RTSP (real-time streaming protocol).

Файловият формат за уебстраница е HTML (hyper-text markup language), който се идентифицира с HTTP протокол ползващ MIME стандарт. Като цяло браузърите поддържат картинки и текст, но основните типове картинки, които се поддържат са JPEG, PNG и GIF. Поддръжката на някои типове файлови формати в браузерите се добавят чрез плъгини. Комбинацията от HTTP и URL протокол позволяват на дизайнера на уеб страница да закрепи картинки, анимация, видео, звук и поточна информация в уеб страницата.

Ранните уеббраузъри поддържат само много проста версия на HTML. Съвременните браузъри де факто представляват съчетание на HTML и XHTML. Проблемът на съвременните браузъри е, че не спазват стандарта, разработен от работната група W3C и затова често се случва една и съща уебстраница да се отваря по различен начин на различните браузери (понякога дори може да не се отваря, а да изписва кода)(няма браузъри с пълна поддръжка на HTML 4.01, XHTML 1.x и CSS 2.1 все още). Много сайтове са проектирани да използват WYSIWYG HTML генериращи програми, които правят уебстраниците, така че често не спазват стандарта HTML по подразбиране и това затруднява работата на работната група W3C в разработването на стандарти, спецификации с XHTML и CSS (cascading style sheets, използвани за теми на страницата).

Някои от другите известни браузъри включват допълнителни компоненти за поддръжка на Usenet новини, IRC (Internet relay chat) и електронна поща. Протоколите могат да поддържат включително NNTP (network news transfer protocol), SMTP (simple mail transfer protocol), IMAP (Internet message access protocol) и POP (post office protocol пощенски офис протокол).

Стандарти

Външни връзки