Сицилианска вечерня: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|въстанието|едноименната опера на Джузепе Верди|Сицилианска вечерня (опера)}}
{{друго значение|въстанието|едноименната опера на Джузепе Верди|Сицилианска вечерня (опера)}}

:виж също [[Арагонски кръстоносен поход]]
{{Инфокутия военен конфликт
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Сицилианска вечерня
| име = Сицилианска вечерня
Ред 43: Ред 43:
== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Втори Лионски събор]]
* [[Втори Лионски събор]]
* [[Арагонски кръстоносен поход]]
* [[Първа анжуйска коалиция]]
* [[Първа анжуйска коалиция]]
* [[Втора анжуйска коалиция]]
* [[Втора анжуйска коалиция]]

Версия от 06:26, 13 юни 2011

Тази статия е за въстанието. За едноименната опера на Джузепе Верди вижте Сицилианска вечерня (опера).

Сицилианска вечерня
Гвелфи и гибелини
Сицилианската вечерня, Франческо Хайес, 1846
Информация
Период1282 година
МястоСицилия
Резултатзагуба на Карл I Анжуйски от Византия
ТериторияСицилия
Страни в конфликта
Сицилиански въстаници
Кралство Арагон
Сицилианско кралство
Командири и лидери
Михаил VIII Палеолог
Педро III Арагонски
Карл I Анжуйски
Жертви и загуби
Карта
Сицилианска вечерня в Общомедия

Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г. Въстанието е инспирирано от византийския император Михаил VIII Палеолог. Императорът вербува за целта на плана си арагонския крал Педро III, който с оглед на събитията поставя острова под суверенитета си. По този начин е провалена Втората анжуйска коалиция под егидата на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от Палеолозите Византия през 1261 г.

Съвременни художествени интерпретации

Сицилианската вечерня била за времето си изключително политическо събитие, което било в основата на зародилите се Неаполитанска и Сицилианска Мафия (Шаблон:Lang-it), която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. — „Morte Alla Francia Italia Anela“ — „Италия копнее за смъртта на Франция“[1] (виж и Кралство на двете Сицилии, византийци и Магна Греция)

Причини

Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу френското (на франките) господство над Сицилия под формата на учреденото на територията и от 1268 г. Сицилианско кралство. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.

Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.

Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4 000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след превземането на Константинопол през 1261 г.

Дипломатически успех за Палеолозите

Сицилианската вечерня се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.

През 1281 година за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новия папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.[2]

Източници

  1. Hess, Mafia & Mafiosi, стр. 2-3
  2. Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 143. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.

Вижте също

Външни препратки