Аскар Акаев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Президент инфо
{{Президент инфо
| име = Аскар Акайевич Акаев
| име = Аскар Акаевич Акаев
| оригинално име =
| оригинално име =
| портрет = Askar Akayev.jpg
| портрет = Askar Akayev.jpg
Ред 37: Ред 37:
}}
}}


'''Аскар Акайевич Акаев''' (р. 10 ноември 1944, Кузул – Байрак, [[Киргизка ССР]]) беше президент на [[Киргизстан]] от 1990 година до свалянето му от власт чрез [[Революцията на лалетата]] през 2005 година.
'''Аскар Акаевич Акаев''' (р. 10 ноември 1944, Кузул – Байрак, [[Киргизка ССР]]) беше президент на [[Киргизстан]] от 1990 година до свалянето му от власт чрез [[Революцията на лалетата]] през 2005 година.


До 1993 година, ред политически анализатори смятаха Акаев за „продемократичен физик”.
До 1993 година, ред политически анализатори смятаха Акаев за „продемократичен физик”.

Версия от 06:48, 13 юни 2011

Аскар Акаевич Акаев
Първи президент на република Киргизстан
Мандат
27 октомври 1990 – 24 март 2005

Роден
10 ноември 1944 г. (1944-11-10) (79 г.)
Кузул - Байрак, СССР (днес Киргизстан)
Партиянезависим
РелигияИслям
УниверситетМосковски държавен университет
Подпис
Аскар Акаевич Акаев в Общомедия

Аскар Акаевич Акаев (р. 10 ноември 1944, Кузул – Байрак, Киргизка ССР) беше президент на Киргизстан от 1990 година до свалянето му от власт чрез Революцията на лалетата през 2005 година.

До 1993 година, ред политически анализатори смятаха Акаев за „продемократичен физик”.

Биография

Ранни години

Акаев е най–младият от петте сина родени в семейството на Акая Токоев, работник в колхоз в село Кузул – Байрак, близко до град Кемин, на 95 километра от столицата на Киргизстан Бишкек. Той става металоработник в местна фабрика през 1961 година. През същата година той завършва средното си образование със отличие златен медал. В последствие се преметсва в Ленинград, където учи физика и завършва Ленинградският институт за прецизна механика и оптика през 1967 година с почетни степени по математика, физика и информационни технологии. Той остава да работи като старши изследовател и преподавател до 1976 година. Докато е в Ленинград той се запознава с Майрам Акаева, с която се женят през 1970 година и с която сега има двама сина – Айдар и Илим, и две дъщери – Бермет и Садаат. През 1977 година те се завръщат в родния им Киргизстан, където Акаев става старши преподавател в Политехническия институт във Фрундзе. Някои от бъдещите министри от времето на управлението му са били негови студенти и приятели от академичната му кариера.

Научна кариера

След като написва дисертация на тема холограмни системи за съхраняване и пренос на информация, той получава докторска степен от Московския институт по инжинерство и физика през 1981 година. През 1984 година той става член на Киргизската академия на науките, през 1987 година вече е вице – президент на тази организация, а през 1989 година бива повишен в президент. По време на академичната си кариера, Акаев публикува около 150 научни статии и 7 изобретения. Той е подготвил 20 кандидати и трима доктори на науките. Седем от учениците му в последствие стават носители на различни награди. Според един от водещите специалисти в областта на холографията академик Юрий Денисюк, Аскар Акаев „Е много по – напред от времето си в изследванията си в пресечната точка на две области – оптиката и информационните технологии, въпреки че по онова време не беше възможно да се постигнат невероятни резултати”. Същата година той е избран за народен представител във Върховния Съвет на СС.

Политическа кариера

На 25 октомври 1990 Върховния съвет на Киргизката Съветска Социалистическа Република провежда избори за новосъздадения пост президент на републиката. Двама кандидати си оспорват президентския пост – единият президентът на министерския съвет на Киргизката ССР Апас Юмагулов, а другият първият секретар на комунистическата партия на Киргизката ССР Абсамат Масалиев. Нито един от двамата кандидати обаче не успява да получи мнозинство от подадените гласове. Съгласно конституцията на Киргизката ССР от 1978 година, и двамата кандидати са дисквалифицирани и нито един от тях не може да участва на последващия балотаж.

Два дни по – късно, на 27 октомври 1990 година, Върховния Съвет избира Акаев – който е ефективен компромисен кандидат – да бъде първият президент на републиката. През 1991 съветският президент Михаил Горбачов му предлага да заеме поста вице – президент на Съветския Съюз, но Акаев отказва. На вот проведен на 12 октомври 1991 година, Акаев е избран президент на преименуваната на Киргизстан република. На състоял се през 1994 година вот на доверие – референдум, са потвърдени президентските му пълномощия. Сред обвинения за фалшифициране на изборните резултати, той е преизбран още два пъти – на 24 декември 1995 и на 29 октомври 2000.

Първоначално на Акаев се гледало като на либерален лидер. През проведено през 1991 година интервю, той отбелязва че: „Въпреки че съм комунист, моето основно отношение към частната собственост е благоприятно. Вярвам че революцията в сферата на икономиката не е била извършена от Карл Маркс, а от Адам Смит.” („Акайев: ‘Изведнъж станах президент’”, Christian Science Monitor, 10 януари 1991). Той активно насърчава приватизацията на земя и икономически активи и управлява сравнително либерален режим в сравенение с този в другите централноазиатски държави. Долната камара на парламента му предоставя пожизнен имунитет от съдебно преследване през 2003 година.

Протести

Първата вълна от протести срещу управлението на Акаев се състои през средата на март 2002 година. Членът на парламента обвинен в злоупотреба със власт Азимбек Бекназаров трябвало да се яви на дело провеждано срещу него в Джалал Абад. Над 2000 демонстранти се събират в града, където се провежда съдебната процедура. Според свидетели, полицията наредила на демонстрантите да спрат и им дава 15 минути да се разпръснат, но открила огън преди това време да е изтекло. Пет души били убити, а още един бил убит на другия ден. 61 души били ранени, включително 47 полицай и 14 граждани.

Полицията се сблъскала с протестиращи на демонстрация в подкрепа на Бекназаров в Бишкек през май същата година. Полицията рита демонстранти и влачи хора по земята за да разпръсне тълпата от около 200 души на Парламентарния площад в столицата. Демонстрантите имали няколко искания сред които Акаев да подаде оставка. Същата ситуация се повтаря през ноември 2002, когато десетки са арестувани по време на протест на опозицията в столицата. Макар и в по – малки мащаби, протестите продължили в различни градове в страната през следващите няколко години.

Полемика около изборите през 2005

Акаев обещал да се оттегли когато последният му мандат изтече през 2005 година, но била повдигната възможността за династическо онаследяване на властта. Сина му Айдар Акаев и дъщеря му Бермет Акаева били кандидати на парламентарните избори през 2005 и били широко вярвано, че той ще се опита да задържи фактическата власт чрез уреждането на близки негови поддръжници или роднини на ръководни постове, или дори чрез премахване на ограничението върху броя позволени мандати в конституцията и оставайки лично на власт, обвинение което Акаев категорично отхвърля.

Резултатите от проведените избори са спорни с обвинения в изборни машинации. Две от децата на Акаев печелят места в парламента. Сериозни протести избухват в Ош и Джалал Абад, като в Ош демонстранти нахлуват в административни сгради и превземат летището. Правителството обявява че е готово да преговаря с демонстрантите. Лидер на опозицията обаче казва че преговорите биха имали смисъл само ако самият президент участва в тях.

Акаев отказва да подаде оставка, но обещава да не използва сила за да потуши протестите, които той приписва на чуждестранни интереси, желаещи да предизвикат жестоки ответни мерки от страна на правителството.

На 23 март Акаев обявява уволнението на вътрешния министър Бакирдин Субанбеков и на върховния прокурор Миктибек Абдилдаев заради „слабите им резултати” в справянето с разрастващите се протести.

Провал

На 24 март 2005 година протестиращи щурмуват президентския палат в Бишкек и установяват контрол над седалището на държавната власт след като се сблъскват с полицията по време на голям опозиционен митинг. Поддръжници на опозицията установяват контрол и над ключови градове в южната част на страната и отправят искания Акаев да се оттегли.

Същия ден Акаев бяга от страната заедно със семейството си, като се съобщава че първо бяга в Казахстан, а от там в Русия. Руският президент Владимир Путин поканва Акаев да остане в Русия. Отначало се съобщава че Акаев е оповестил оставката си на опозиционни лидери преди да напусне страната. Въпреки това, формалното му подаване на оставка става едва на 4 април същата година, когато делегация от членове на Киргизския парламент се среща с него в Русия.

Киргизския парламент приема оставката му на 11 април 2005 година, след като отнема от него и членовете на семейството му специалните привилегии, които им били предоставени от миналия парламент. Също така формално бива премахната титлата му „първи президент на Киргизстан”.

Сегашно положение и дейности

В момента той работи като преподавател и старши изследовател в Института по математическо изследване на сложни системи Пригогине към Московския държавен университет. Заедно с Андрей Коротайев и Георги Малинецки той е координатор на програмата на Руската академия на науките „Системен анализ и математическо моделиране на световни динамики”. Трябва да се отбележи че проведеният от водената от Аскар Акаев научна група през 2010 година анализ на логаритмично – линеарни колебания в динамиката на цената на златото през периода 2003 – 2010 година им позволява да предскажат като възможно начало на втора вълна на глобалната икономическа криза периода май – юли 2011 година. Трябва да се спомене също така че екипа на Акаев вече предсказа с точност до един ден началото на резкия спад в цената на среброто.

Награди

  • Орден почетен знак.
  • Медал Пушкин му е даден на 23 август 1999 година в Русия, за изключителния му принос за съхраняването и разпространението на руското културно наследство в Киргизката република.
  • Орден Достък 1ва степен, връчен му в Казахстан на 10 декември 2001 година.
  • Орден Бял двоен кръст 1ва степен, даден му през 2003 година в Словакия.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Askar Akayev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​