P-n преход: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 93.155.146.15 (б.), към версия на 91.148.128.18 |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Ако сменим посоката на напрежението, то тогава бедната на токоносители област става още по-бедна и съпротивлението и се увеличава. Ток почти не протича. Това се нарича '''обратно свързване'''. |
Ако сменим посоката на напрежението, то тогава бедната на токоносители област става още по-бедна и съпротивлението и се увеличава. Ток почти не протича. Това се нарича '''обратно свързване'''. |
||
[[Категория:Електроника]] |
|||
[[ar:وصلة بي إن]] |
|||
[[be-x-old:P-n пераход]] |
|||
[[bn:পি–এন সংযোগ]] |
|||
[[ca:Junció PN]] |
|||
[[cs:Přechod P-N]] |
|||
[[de:P-n-Übergang]] |
|||
[[en:P-n junction]] |
|||
[[eo:Junto (elektro)]] |
|||
[[es:Unión PN]] |
|||
[[et:Pn-siire]] |
|||
[[fa:اتصال P-N]] |
|||
[[fr:Jonction P-N]] |
|||
[[hu:P-n átmenet]] |
|||
[[id:Pertemuan p-n]] |
|||
[[it:Giunzione p-n]] |
|||
[[ja:Pn接合]] |
|||
[[ko:PN 접합]] |
|||
[[lv:P-n pāreja]] |
|||
[[nl:Pn-overgang]] |
|||
[[pl:Złącze p-n]] |
|||
[[pt:Junção PN]] |
|||
[[ro:Joncțiune p-n]] |
|||
[[ru:P-n-переход]] |
|||
[[sv:PN-övergång]] |
|||
[[uk:P-n перехід]] |
|||
[[zh:PN结]] |
Версия от 16:02, 15 юни 2011
p-n-преход е област в полупроводник, където p-проводимостта преминава в n-проводимост. Може да бъде създаден чрез добавяне на различни примеси в един и същ полупроводников кристал или чрез заваряване на два кристала с различна проводимост. В зависимост от начина на създаване преходът може да бъде рязък (при заваряване или стопяване) или плавен (при дифузия). Механизмът на действие на повечето полупроводникови елементи се основава на свойствата на P-n прехода - граничната област в полупроводников кристал между две обособени области с различна примесна проводимост. При нормална температура всички примесни нива са възбудени и концентрацията на основните носители е съответно: Pp на Р носителите в Р областта и nn на n носителите в n областта. Същевременно в двете области има и неосновни токови носители с концентрация Pn и np като тези носители са с пъти по-малко от основните. Този градиент на концентрацията е причина за появата на два дифузионни потока: на P носители от Р към n областта и на n към Р. Резултатният дифузионен ток през P-n прехода е: Iдиф. = Iдиф.Р+Iдиф.n. Проникналите P носители в n областта се рекомбинират с електроните, поради което концентрацията на електроните в тази област намалява. Аналогично проникналите в P областта n носители рекомбинират с p носителите.
Вентилен ефект
Основното свойство на PN прехода е т. нар. вентилен ефект - преминаване на ток само в една посока.
Поради наличието на по-голяма концентрация на дупки в Р слоя част от дупките чрез дифузия преминават в N слоя. В резултат отрицателните заряди на неподвижните акцепторни зони в близост до мястото на контакта остават некомпенсирани и образуват отрицателен обемен заряд. Преминалите в слоя непосредствено до прехода дупки рекомбинират с електрони и част от положителния заряд на донорните йони остава некомпенсиран - създава се положителен обемен заряд.
Така образуваните обемни заряди създават потенциална разлика, наречена още потенциална бариера, която обуславя възникването на вътрешно електрическо поле. То възпрепятствува по-нататъшното дифузно движение на основни токоносители през прехода.
Ако подадем напрежение с положителен потенциал към Р съответно и отрицателен към N слоевете, то дупките и електроните започват да се движат към прехода и се елиминират там - протича ток при сравнително малки стойности (0,1 до към 1 V) на напрежението. Това се нарича право свързване.
Ако сменим посоката на напрежението, то тогава бедната на токоносители област става още по-бедна и съпротивлението и се увеличава. Ток почти не протича. Това се нарича обратно свързване.