Дух (философия): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 37: | Ред 37: | ||
[[ar:عقل]] |
[[ar:عقل]] |
||
[[az:ذهن]] |
[[az:ذهن]] |
||
[[be-x-old:Розум]] |
|||
[[bn:মন]] |
[[bn:মন]] |
||
[[bs: |
[[bs:Um]] |
||
[[ca:Ment]] |
[[ca:Ment]] |
||
[[ckb:ھزر]] |
|||
[[cs:Mysl]] |
[[cs:Mysl]] |
||
[[en:Mind]] |
[[en:Mind]] |
||
Ред 49: | Ред 51: | ||
[[fr:Esprit]] |
[[fr:Esprit]] |
||
[[gan:心智]] |
[[gan:心智]] |
||
[[gl:Mente]] |
|||
[[he:נפש]] |
[[he:נפש]] |
||
[[ia:Mente]] |
[[ia:Mente]] |
||
[[id:Akal]] |
[[id:Akal]] |
||
[[io:Mento]] |
|||
[[is:Hugur]] |
[[is:Hugur]] |
||
[[it:Mente]] |
[[it:Mente]] |
||
Ред 59: | Ред 63: | ||
[[ml:മനസ്സ്]] |
[[ml:മനസ്സ്]] |
||
[[nl:Geest]] |
[[nl:Geest]] |
||
[[nn:Sinn]] |
|||
[[no:Sinn]] |
[[no:Sinn]] |
||
[[oc:Mental]] |
|||
[[pl:Umysł]] |
[[pl:Umysł]] |
||
[[pnb:سیانف]] |
|||
[[pt:Mente]] |
[[pt:Mente]] |
||
[[ro:Minte]] |
[[ro:Minte]] |
||
[[scn:Spirtu]] |
[[scn:Spirtu]] |
||
[[sh:Um]] |
|||
[[simple:Mind]] |
[[simple:Mind]] |
||
[[sl: |
[[sl:Um]] |
||
[[sq:Mendja]] |
[[sq:Mendja]] |
||
[[sr:Ум]] |
[[sr:Ум]] |
||
Ред 73: | Ред 81: | ||
[[tl:Isip]] |
[[tl:Isip]] |
||
[[tr:Zihin]] |
[[tr:Zihin]] |
||
[[uk:Розум]] |
|||
[[ur:عقل]] |
|||
[[vi:Tâm trí]] |
[[vi:Tâm trí]] |
||
[[war:Hunahuna]] |
[[war:Hunahuna]] |
Версия от 18:51, 17 юни 2011
Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.
Историческа еволюция на понятието
Антична философия
Еквиваленти в други древни философски системи
Средновековна философия
Немска класическа философия
Кант
Фихте
Шелинг
Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
Хегел
Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.
Марксизъм
Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "основен философски въпрос". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на познаваемостта на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.