Мария Кристина Бурбон-Двете Сицилии: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.3) (Робот Добавяне: hu:Bourbon–Szicíliai Mária Krisztina spanyol királyné
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:양시칠리아의 마리아 크리스티나
Ред 73: Ред 73:
[[it:Maria Cristina di Borbone-Due Sicilie]]
[[it:Maria Cristina di Borbone-Due Sicilie]]
[[ja:マリア・クリスティーナ・デ・ボルボン]]
[[ja:マリア・クリスティーナ・デ・ボルボン]]
[[ko:양시칠리아의 마리아 크리스티나]]
[[la:Maria Christina Borboni]]
[[la:Maria Christina Borboni]]
[[nl:Maria Christina van Bourbon-Sicilië (1806-1878)]]
[[nl:Maria Christina van Bourbon-Sicilië (1806-1878)]]

Версия от 10:48, 19 юни 2011

Мария-Кристина
кралица на Испания
.
Лични данни
Регент наИсабела II
Регентство29 септември 1833 г. - 1840 г.
Родена27 април 1806 г.
Палермо, Сицилия
Починала22 август 1878 г.
Хавър, Франция
Семейство
БраковеФернандо VII
Августин Муньоз
ДинастияБурбони
БащаФранческо I от Двете Сицилии
МайкаМария-Изабела Испанска
Герб
Мария-Кристина в Общомедия
Мария-Кристина Фердинанда Бурбонска (на италиански: Maria Cristina Ferdinanda di Borbone, 27 април 180622 август 1878) е принцеса на двете Сицилии и кралица на Испания (1829-1840), четвърта съпруга на крал Фернандо VII Испански. От 1833 до 1840 г. Мароя-Кристина управлява Испания като регент на дъщеря си Исабела II.

Испанска кралица

Мария-Кристина е родена на 27 април 1806 в Палермо, Сицилия като принцеса на Неапол и Сицилии. Тя е дъщеря на Франческо I, крал на двете Сицилии, и принцеса Мария-Исабела Испанска. След като през 1816 г. двете кралства на Неапол и Сицилии се обединяват в Кралство на двете Сицилии, Франческо II променя аристократиеския титул на дъщеря си в принцеса на двете Сицилии.

На 11 декември 1829 в Мадрид Мария-Кристина се омъжва за испанския крал Фернандо VII, който ѝ се пада вуйчо (брат е на майката на Мария-Кристина). Мария-Кристина е трета съпруга на Фернандо VII, чиято втора съпруга, принцеса Антония Бурбон-Неаполитанска, е леля на Мария-Кристина.

Мария-Кристина ражда на Фернандо VII две дъщери:

Когато крал Фернандо умира на 29 септември 1833 г. Мария-Кристина започва да управлява като кралица-регент от името на малолетната им Исабела. Правото на Исабела върху испанския престол е оспорено от чичо ѝ инфант Дон Карлос, граф де Молина, който заявява, че брат му незаконно е изменил реда на онаследяване на испанския престол, за да осигури короната на дъшеря си. Някои от поддръжниците на Дон Карлос стигат до твърдението, че Фернандо е завещал престола на Дон Карлос, но Мария-Кристина е фалшифицирала завещанието като собственоръчно е подписала покойния си съпруг под декрета, признаващ Исабела за наследничка на престола.

Дон Карлос решава да употреби сила, за да отстрани Мария-Кристина и дъщеря ѝ от престола, което довежда до т.н Карлистка война. Въпреки че Дон Карлос се ползва с подкрепата на Католическата църква и консервативните кръгове в Испания, Мария-Кристина успява да запази короната за дъщеря си, тъй като се ползва с подкрепата на армията и либералната аристокрация.

Втори брак и детронация

Малко след смъртта на Фернандо VII Мария-Кристина се омъжва тайно за бившия сержант от кралската гвардия - Августин Муньоз, който получил титлата дук на Риансарес. Докато се опитва да запази брака си с Муньоз в тайна Мария-Кристина му ражда няколко деца:

  • Мария-Ампаро
  • Мария де лос Милагрос
  • Августин
  • Фернандо
  • Мария-Кристина
  • Хуан
  • Хосе

Бракът на Мария-Кристина с офицера с нисък ранг обаче излиза наяве, което я прави изключително непопулярна. Кралицата-регент бързо губи подкрепата на армията и либералните кръгове. Армията и либералите от кортесите предприемат стъпки за отстраняването на Мария-Кристина от регентския пост. През 1840 г. генерал Балдомеро Еспартеро отстранява Мария-Кристина и заема поста на регент.

След отстраняването ѝ Мария-Кристина е принудена да напусне страната в изгнание. След неуспешен опит да си върне властта тя окончателно е прогонена през 1844 г. и се установява във Франция, където остава до края на живота си.

На 30 септември 1870 г. кралица Исабела II е отстранена от престола след революция в Испания и е прогонена при майка си в Париж. През 1870 Исабела се отказва от престола в полза на сина си Алфонсо XII. Поддръжниците на Алфонсо XII са категорични, че нито майка му нито Мари-Кристина ще играят някаква роля в управлението на страната. Поради това по времето на Алфонсо XII на Изабела и Мария-Критина им е разрешено периодично да посещават Испания, но не и да се завръщат за постоянно в нея.

Мария-Кристина умира на 22 август 1878 в Хавър, Франция. Като съпруга на испански крал и майка на една испанска кралица Мария-Кристина е погребана в кралската крипта на кралския манастир Ел Ескориал крал Мадрид.