Хомофония: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот Добавяне: sk:Homofónia |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Хомофония (гр. от homòs-цял,равен еднакъв и phone-глас,звук,едногласие)В античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон.Терминът хомофония е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие.По-късно(12-13 век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод,носещ импровизационен характер.Такова пеене е практикувано и в Италия и Франция през 14 век в рицарските поеми на [[трабадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите.В началото на късното средновековие този вид хомофония била изместена постепенно от развитието на [[полифония]]та.Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод.Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония.Около 1600 г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо,каквито италианските музиканти (Кавалери,Пери и др.) създават.Най-значителните образци на тази музика са на Качини,отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.).Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът ,[[ария]]та , [[кантата]]та , [[оратория]]та , [[опера]]та. |
Хомофония (гр. от homòs-цял,равен еднакъв и phone-глас,звук,едногласие)В античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон.Терминът хомофония е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие.По-късно(12-13 век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод,носещ импровизационен характер.Такова пеене е практикувано и в Италия и Франция през 14 век в рицарските поеми на [[трабадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите.В началото на късното средновековие този вид хомофония била изместена постепенно от развитието на [[полифония]]та.Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод.Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония.Около 1600 г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо,каквито италианските музиканти (Кавалери,Пери и др.) създават.Най-значителните образци на тази музика са на Качини,отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.).Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът ,[[ария]]та , [[кантата]]та , [[оратория]]та , [[опера]]та. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 12: | Ред 11: | ||
[[de:Homophonie (Musik)]] |
[[de:Homophonie (Musik)]] |
||
[[en:Homophony]] |
[[en:Homophony]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[et:Homofoonia]] |
[[et:Homofoonia]] |
||
[[fi:Homofonia]] |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[fr:Homophonie#Musique]] |
[[fr:Homophonie#Musique]] |
||
[[gl:Homofonía (música)]] |
[[gl:Homofonía (música)]] |
||
| ⚫ | |||
[[hr:Homofonija]] |
[[hr:Homofonija]] |
||
| ⚫ | |||
[[it:Omofonia (musica)]] |
[[it:Omofonia (musica)]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[ka:ჰომოფონია]] |
[[ka:ჰომოფონია]] |
||
[[lt:Homofonija]] |
[[lt:Homofonija]] |
||
| ⚫ | |||
[[nl:Homofonie (muziek)]] |
[[nl:Homofonie (muziek)]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[no:Homofoni]] |
[[no:Homofoni]] |
||
| ⚫ | |||
[[pl:Homofonia (muzyka)]] |
[[pl:Homofonia (muzyka)]] |
||
[[pt:Homofonia]] |
[[pt:Homofonia]] |
||
[[ru:Гомофония]] |
[[ru:Гомофония]] |
||
[[simple:Homophony]] |
[[simple:Homophony]] |
||
[[ |
[[sk:Homofónia]] |
||
[[sv:Homofoni]] |
[[sv:Homofoni]] |
||
[[uk:Гомофонія]] |
[[uk:Гомофонія]] |
||
Версия от 04:57, 24 юни 2011
Хомофония (гр. от homòs-цял,равен еднакъв и phone-глас,звук,едногласие)В античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон.Терминът хомофония е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие.По-късно(12-13 век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод,носещ импровизационен характер.Такова пеене е практикувано и в Италия и Франция през 14 век в рицарските поеми на трабадурите, труверите и минезингерите.В началото на късното средновековие този вид хомофония била изместена постепенно от развитието на полифонията.Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод.Тази практика се утвърждава с разпространението на лютнята и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония.Около 1600 г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо,каквито италианските музиканти (Кавалери,Пери и др.) създават.Най-значителните образци на тази музика са на Качини,отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.).Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат речитативът ,арията , кантатата , ораторията , операта.
Източници
Музикален терминологичен речник,издателство Наука и изкуство 1969г.стр.374