Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пълни членове
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:NGruev.Lovech.CoveredBridge.jpg |дясно|мини|Покритият мост в гр. Ловеч на архитект Златев]]]
[[Файл:NGruev.Lovech.CoveredBridge.jpg |дясно|мини|Покритият мост в гр. Ловеч на архитект Златев]]
'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Мостът свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал „Вароша“. Той е единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват само още три подобни моста - в [[Люцерн]], [[Флоренция]] и [[Ерфурт]]. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Мостът свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал „Вароша“. Той е единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват само още три подобни моста - в [[Люцерн]], [[Флоренция]] и [[Ерфурт]]. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.



Версия от 12:31, 25 юни 2011

Файл:NGruev.Lovech.CoveredBridge.jpg
Покритият мост в гр. Ловеч на архитект Златев

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.

Покритият мост

Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в гр. Ловеч записва „Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]

Мостът на Кольо Фичето

Mостът на Кольо Фичето

През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

Мостът на архитект Олеков

Мостът на архитект Олеков

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мостът на архитект Златев

През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.[4] Стителството се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която се разпростират 12 магазинчета и две сладкарници.[5] Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Източници

  1. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 3-4
  2. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 5
  3. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 8-9
  4. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 43
  5. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 44

Литература

  • Еврев П, Отново за Покрития мост в Ловеч. Народна култура, бр. 32, 7.8.1981
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 2, София 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406

Вижте също