Константин Станиславски: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:Konstantin Stanislavski |
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Станиславский Константин Сергеевич |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
[[it:Konstantin Sergeevič Stanislavskij]] |
[[it:Konstantin Sergeevič Stanislavskij]] |
||
[[ja:コンスタンチン・スタニスラフスキー]] |
[[ja:コンスタンチン・スタニスラフスキー]] |
||
[[kk:Станиславский Константин Сергеевич]] |
|||
[[ko:콘스탄틴 스타니슬랍스키]] |
[[ko:콘스탄틴 스타니슬랍스키]] |
||
[[la:Constantinus Stanislavskij]] |
[[la:Constantinus Stanislavskij]] |
Версия от 02:14, 26 юни 2011
Константин Станиславски | |
руски актьор и режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Активен период | от 1877 г. |
Награди | Орден „Ленин“ народен артист на СССР Червено знаме на труда (СССР) |
Семейство | |
Съпруга | Мария Лилина (1889 – неизв.) |
Уебсайт | |
Константин Станиславски в Общомедия |
Константин Сергеевич Станиславски е руски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра, е роден на 17 януари 1863 г. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в България.
Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Фьодор Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, 1891 г., “Потъналата камбана” от Герхард Хауптман, 1898 г., и др.
През 1898 г. съвместно с Владимир Немирович-Данченко основава Московски художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от Алексей Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от Хамсунг и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от Хенрик Ибсен.
През 1912 г. заедно с Леополд Сулержицки организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на Александър Островски (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на Пиер Бомарше (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14-69“ на Всеволод Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на Леонид Леонов (1928 г.), „Мъртви души“ по Николай Гогол (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др.
От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия.
Константин Станиславски умира на 7 август 1938 г. в Москва.