Юлия Тимошенко: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 139: Ред 139:


{{DEFAULTSORT:Тимошенко, Юлия}}
{{DEFAULTSORT:Тимошенко, Юлия}}

[[Категория:Родени на 27 ноември]]
[[Категория:Днепропетровск]]
[[Категория:Днепропетровск]]
[[Категория:Украински политици]]
[[Категория:Украински политици]]

Версия от 14:28, 27 юни 2011

Юлия Тимошенко
Ю́лія Володи́мирівна Тимошенко
украински политик
Родена
Религияправославие
ПартияВсеукраинско обединение „Отечество“ (1999 г.)
Семейство
Подпис
Уебсайт
Юлия Тимошенко в Общомедия

Юлия Володимировна Тимошенко (Шаблон:Lang-uk) (родена 27 ноември, 1960) е украински политик и министър-председател на Украйна от 24 януари до 8 септември 2005 и за втори път от 18 декември 2007 г. Лидер е на партията Всеукраинското обединение „Отечество“ и Блок „Юлия Тимошенко“.

Преди да стане първата жена министър-председател на Украйна, Тимошенко е една от ключовите лидери на Оранжевата революция. В този период някои западни медии я определят като "Жана Д'Арк на революцията".

На 28 юли 2005, списание Форбс я нарича, вече като министър-председател, третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе.[1]

Преди политическата кариера, Юлия Тимошенко е успешна, но спорна бизнес дама в бизнеса с горива. Кандидат за президент на Украйна през 2010 г., губи на изборите от Виктор Янукович

Ранни години и кариера

Юлия Тимошенко е родена на 27-ми ноември 1960 г. в Днепропетровск, Украйна (тогава част от Съветския съюз). Майка й е Людмила Николаевна Телегина , която е родена на 11-ти Август, 1937 г. в Днепропетровск.[2] Баща й Владимир Абрамович Григан е роден на 3-ти декември 1937 г. в Днепропетровск и според неговия съветски паспорт е латвиец.[2] Владимир напуска семейството, когато Юлия е на три години.[3] Тимошенко наследява името на майка си "Телегина" - преди да се дипломира през 1997 г.[3][4] През 1979 г. Юлия Тимошенко се омъжва за Александър Тимошенко,който е син на обикновен съветски чиновник. През 1980 г. се ражда дъщеря им Евгения.[5]

Образование

Юлия Тимошенко завършва гимназия през 1977 г. (в училище № 37 в Днепропетровск).

През 1978 г. Тимошенко следва в минния департамент на "Днепропетровския минен институт".[6] През 1979 г. се прехвърля в Икономическия департамент на Днепропетровския държавен университет със специалност „Кибернетичнo инженерство“. През 1984 г. Юлия Тимошенко се дипломира в същия университет с отличие (червена диплома) като инженер-икономист. През 1999 г. защитава докторската си дисертация в Националния икономически университет в Киев.

Бизнес кариера

След като се дипломира от Днепропетровския държавен университет през 1984 г. Тимошенко работи като инженер-икономист в "Днепър машиностроене" в Днепропетровск (фабрично/заводско направени ракети) до 1988 г.[7]

През 1988 г., като част от инициативите по време на перестройката - Юлия и Александър Тимошенко вземат назаем 5000 съветски рубли, и откриват кооперация/кооператовно заемно видео срещу заплащане; вероятно с помощта на бащата на Александър Генадий Тимошенко, който председателствал по това време (в съвета на провинцията) мрежа от дистрибуция на филми от региона.[8]

От 1989 г. до 1991 г. Юлия и Александър Тимошенко - основават и ръководят фирма за заемане на видео "Терминал" в Днепропетровск[8][5] (която се разраства и става доста успешна), а в последствие я приватизират.

През 1991 г. Тимошенко открива (съвместно със съпруга си Александър, както и с Генадий Тимошенко и Александър Граветц)[8] "Украинската петролна корпорация", дружество, което осигурява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991г. до 1995 г.[7] Тимошенко работи като генерален директор. От 1995 г. до 1997 г.[9] Тимошенко е президент на Обединените енергийни системи на Украйна, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. По това време тя е наричана "газова принцеса" , като е обвинявана, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки.[10] През този период Тимошенко е въвлечена в бизнес отношения (или сътруднически, или враждебни) с много важни фигури в Украйна. Такива са Павло Лазаренко, Виктор Пинчук, Игор Коломойски, Ринат Ахметов и Леонид Кучма, който по това време е президент на Украйна. Всички те, с изключение на Ахметов, са също като Тимошенко, от Днепропетровск. Тимошенко е и тясно свързана с управлението на руската корпорация "Газпром".[11]

Твърди се, че Юлия Тимошенко е придобила особено богатство в периода между 1990 и 1998 година. Това е периодът на приватизация (който историците описват като период, пълен с корупция и лошо управление), през който тя се превръща в един от най-богатите олигарси в Украйна.[10]

През януари 2010 г. тя заявява, че в Днепропетровск не й се налагало да говори на украински, докато не навършила 36 години.[12]

Политическа кариера

Ранна кариера

Юлия Тимошенко влиза в политиката през 1996 г. и е избранa за член на Върховната Рада (украинския парламент) от Кировоградска област, като печели рекордните 92,3% от гласовете в своя избирателен район. В парламента тя се присъединява към фракцията „Конституционен център“.[13]

В края на ноември 1997 г. Главна прокуратура на Украйна иска от Върховната Рада да свали парламентарния имунитет на Тимошенко по обвинения,че тя се е опитала незаконно да прехвърлят $ 26 хиляди от Украйна в Москва, през 1995 година.[14] В края на 1997г. Тимошенко призовава за провеждането на следващите президентски избори в Украйна не през 1999 г., а през есента на 1998 година.

Тимошенко е преизбрана през 1998 г. като номер 6[13] от партийната листа на партия „Хромада“. Тимошенко е водеща фигура в партията, и става председател на бюджетната комисия на Върховната Рада.[7][15] След като лидерът на „Хромада“ Павло Лазаренко бяга в САЩ през пролетта на 1999 г. да избегне разследвания за злоупотреби[16] различни членове от “ Хромада“ се присъединяват към друга парламентарна партия,[17] като между тях е и Тимошенко, която създава Украинския съюз "Отечество".

Заместник министър-председател на горивата и енергията

От края на декември 1999 г. до януари 2001 г. Тимошенко е заместник министър-председател, отговарящ за енергийната политика в правителството на Виктор Юшченко.[18] Официално напуска парламента на 2 март 2000 година.[19][20] Като заместник енергиен министър, тя напрактика прекратява много корупционни сделки в енергийния сектор. По време на нейното управление, приходите на Украйна от електроенергийната промишленост се увеличават с няколко хиляди процента. Тя спира търгуването на пазара на електроенергия, което изисквало промишлените клиенти да плащат за своята електроенергия в брой.[21] Тя също така освобождава от напрежение много организации,[22] като премахва пречките пред упражняването на тяхната власт. Нейните реформи постигат успех, като правителството е имало достатъчно средства да плаща на държавните служители и да повишава заплатите.[23] Тимошенко е уволнена от президента Леонид Кучма през януари 2001 г. след възникването на конфликт с олигарси в индустрията. Скоро след нейното уволнение, Тимошенко поема ръководството на „Комитета за национално спасение“ и започва активна дейност в т.нар. протести „Украйна без Кучма“.[24]

В средата на февруари 2001 г., Тимошенко е арестувана по обвинения в подправяне на документи и митническа контрабанда на газ между 1995 и 1997 г. (като президент на Обединените енергийни системи на Украйна), но е освободена няколко седмици по-късно.[7][24][25] Нейните политически поддръжници организират няколко протестни шествия близо до затвора, където е била под стража.[26] Според Тимошенко, обвиненията са изфабрикувани от режима на Кучма и по искане на олигарсите, застрашени от нейните усилия за изкореняване на корупцията и осъществяване на пазарни реформи. Въпреки, че са премахнати обвиненията, Москва поддържал заповед за арест на Тимошенко, в случай че влезе в територията на Русия, до уволнението й като министър-председател четири години по-късно.[27][28]

Освен това съпругът на Тимошенко, Александър, прекарва две години в нелегалност, за да избегне затвор по обвинения, за които двамата казват, че са неоснователни и политически мотивирани от бившата администрация на Кучма.[29][30][31]

Кампанията срещу Кучма и изборите през 2002 г.

След като обвиненията са оттеглени, тя възстановява позициите си сред лидерите на масовата кампания срещу президента Кучма за предполагаемата му роля в убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. В тази кампания, Тимошенко става известна като страстен, революционерски лидер, като пример за това е едно телевизионно предаване, в което тя счупва прозорците на затвор по време на един от митингите. По това време Тимошенко иска да организира национален референдум за отстраняването на президента Кучма.[32]

На 9 февруари 2001 г. Тимошенко основава „Блок на Юлия Тимошенко“ (Комитетът за национално спасение се включва в него),[24] който представлява политически блок, получил 7.2% от гласовете на парламентарните избори през 2002г. Тя е ръководител на политическата партия „Баткившчина“ („Отечество“), от началото на нейното създаване през 1999 година.[33]

На 11-ти Август 2001 г. цивилни и военни прокурори в Русия завеждат ново наказателното дело срещу Тимошенко, обвинявайки я в подкуп.[34] На 27-ми декември 2005 г., руски прокурори отхвърлят тези обвинения. Руски прокурори отменят и заповедта за арест, когато тя е избрана за министър-председател, но след това е възстановена, след като тя е свалена през септември 2005 година. Прокурорите го отменят отново, когато тя отива в Москва за разпит[35] на 25 септември 2005г.[36] Тимошенко нито веднъж не посещава Русия по време на първите си седем месеца като министъ-председател (първото правителство на Тимошенко).[36]


През януари 2002 г. Тимошенко претърпява мистериозна автомобилна катастрофа, в която тя оцелява с леки наранявания – епизод, който някои смятат, че е бил опит за преврат на правителството.[37]

Оранжевата революция

През лятото на 2001 г. Тимошенко и Виктор Юшченко известяват създаването на широк опозиционен блок срещу тогавашния президент Леонид Кучма с цел да спечелят изборите за президент през 2004 г.[16]

В края на 2002 г. Тимошенко, Александър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическата партия на Украйна) и Виктор Юшченко („Наша Украйна“) излизат с общо становище, касаещо „началото на държавна революция в Украйна“. По време на президентските избори в Украйна през 2004 г. комунистическата партия излиза от съюза, но другите партии остават единни.[38] (until July 2006).[39]

На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна“ и Блокът на Юлия Тимошенко основават „Силата на народа“, коалция, чиято цел е да спре „разрушителния процес, който е станал характерна черта за Украйна, в резултат на властите“. Пактът включва и обещание на Виктор Юшченко да номинира Тимошенко за министър-председател ако той спечели изборите през октомври. Тимошенко провежда кампания в полза на Юшченко, който публично призовава за протест на 21 ноември 2004 г., когато се разпространяват твърдения за изборни измами. На 22 ноември 2004 г. избухват масови простести в разлчни градове на Украйна, като най-големият, на централния площат в Киев, наречен Майдан Незалежности, привлича около 500 000 участници.[40] Тези протести стават известни като Оранжевата революция. По време на протестите серия от речи на Тимошенко на площада в Киев запазва импулса на уличните протести.[41] След анулирането на официалната победа на Виктор Янукович и повторение на втория тур на изборите Виктор Юшченко е избран за президент.[42]

След Оранжевата революция

Юлия Тимошенко във Върховната Рада, февруари 4, 2005

На 24 януари 2005 г. Тимошенко е назначена за министър-председател на Украйна под президентството на Юшченко. На 4 февруари кабинетът на Тимошенко е ратифициран от парламента с мнозинство от 373 гласа (при необходими 226).[5] На 28 юли списание „Форбс“ я назовава за третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе. Въпреки това, в класацията на списанието, публикувана на 1 септември 2006 г., Тимошенко не е включена в топ 100.

Няколко месеца след началото на нейното управление, вътрешни конфликти в следреволюционната коалция започват да нанасят вреди на нейната администрация.[43][44][45] На 8 септември, след оставкатана няколко висши лица, между които директора на Съвета за сигурност и отбрана Петро Порошенко[46] и заместник министър-председателя Микола Томенко,[47] правителството на Юлия Тимошенко е разпуснато от президента Виктор Юшченко,[47][48] по време на телевизионен адрес към нацията.[49] На премиерския пост се качва Юрий Ехануров,[48] а президентът Юшченко започва да критикува работата на Тимошенко като глава на кабинета, изказвайки предположения, че нейното управление е довело до икономическо забавяне и политически конфликти в управляващата коалиция.

Парламентарните избори през 2007 г.

След балотажа на парламентарните избори през 2007 г., провели се на 30 септември 2007 г., партиите от Оранжевата революция заявяват, че са спечелили достатъчно гласове, за да сформират управляваща коалция. На 3 октовмри 2007 г. предпоследно преброяване дава на алианса на Тимошенко и президента Юшченко малка преднина пред опозиционната партия на министър-председателя Янукович. Въпреки че Янукович, чиято партия спечелва най-големия дял от гласовете, също обявява победа,[50] един от неговите коалиционни партньори, Социалистическата партия на Украйна, не успява да вземе достатъчно гласове, така че да задържи места в парламента.

На 15 октомври 2007 г., коалицията от „Наша Украйна - Народния блок за самозащита“ и Блокът на Юлия Тимошенко се споразумяват да сформират коалиция на мнозинството в новия парламент на шестото събрание.[51] На 29 ноември се подписва коалиция между Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“, която е свързана с президента Юшченко. И двете партии са свързани с Оранжевата революция. На 18 декември Тимошенко отново е избрана за министър-председател, подкрепена от 226 депутата (минималният брой, необходим за одобрение) и оглавяваща второто правителство на Тимошенко.[52][53]

Министър-председател (2007-2010 г.). Политическа криза през 2008 г.

Коалицията от Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“ на Юшченко бива застрашен, заради различия мнения относно войната между Русия и Грузия през 2008 г. Юлия Тимошенко е била против осъждането на Русия от страна на Юшченко и предпочита да остане неутрална по този въпрос. Офисът на Юшченко я обвинява, че заема по-мека позиция с цел да получи подкрепа от Русия за изборите през 2010 г. Заместник-шефът на секретариата на президента Андрей Кислинский стига дори по-далеч като я обвинява в „държавна измяна“.[54] Според Блока на Юлия Тимошенко Виктор Балоха (шефът на секретариата на президента) критикувал премиера всеки път, обвинявайки я във всичко, от това, че е не е достатъчно религиозна до това, че вреди на икономиката и че се е опитвала да го убие, а по-късно и че е „предала“ Грузия.[55][56][57][58][59]

Президентът на САЩ Джордж У. Буш и министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко, Вашингтон, 1.04.2008

По време на своя мандат Блокът на Юлия Тимошенко гласува, заедно с Комунистическата партия на Украйна и Партията на регионите за приемането на закон, който улеснява процедурата за импийчмънт на бъдещите президенти[60] и в същото време намалява тахната власт, докато увеличава тази на министър-председателя. Блокът на президента Юшченко „Наша Украйна“ се оттегля от коалицията с Тимошенко и обещава да наложи вето върху този закон,[61][62] както и заплашва, че ще насрочи избори, ако не се създаде нова коалиция. Този раздор води до политическата криза в Украйна през 2008 г., която достига до обявяването от страна на Юшченко на нови предсрочни парламентарни избори на 8 октовмри 2008 г.[63][64]

Тимошенко, Министър-председателят на Русия Владимир Путин и президентът на Русия Дмитрий Медведев се срещат по време на руско-украинската газова криза през 2009 г.

Тимошенко остро се противопоставя на внезапните избори, като казва: „Нито един политик не би хвърлил Украйна в такива внезапни избори в такова важно време. Но ако Юшченко и Янукович, които са идеолози на внезапните избори, хвърлят страната в такива избори, то тогава те ще носят отговорност за всички последствия на глобалната финансова криза върху Украйна“.[65] Изборите първоначално са определени да се състоят на 7 декември 2008 г.,[66][67] но по-късно са отложени за неопределена дата.[68][69][70] Тимошенко няма никакво намерение да подаде оставка,[71] докато не се сформира нова коалиция.[72]

В началото на 2008 г. се провеждат преговори между Блокът на Юлия Тимошенко и Партията на регионите за формирането на коалиция,[73] но след като Владимир Литвин бива избран за Председател на Върховната Рада (парламента на Украйна) на 9 декември 2008 г., той обявява създаванаето на коалиция между неговия Блок на Литвин, Блокът на Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“.[74] След преговорите[75][76] и трите партии официално подписват споразумение за коалиция на 16 декември.[77] Не е било сигурно дали тази коалиция ще спре предсрочните избори,[78][79][80] въпреки че Владимир Литвин предрича, че Върховната Рада ще работи поне до 2012 г.[81]

Политически позиции

Тимошенко иска страната й да стане член на Европейския съюз, но в същото време е загрижена да не предизвика враждебно настроение от страна на Русия. „Опитвам се да защитя нашите интереси, така че да можем да намерим баланс във взаимоотношенията ни както с Европейския съюз, така и с Русия“. Тимошенко подкрепя идеята Украйна да се присъедини към НАТО, като заявява, че това ще бъде „неудобно“ за Украйна да остане „извън всички съществуващи системи за сигурност“. Но според нея, въпросът за присъединяването на Украйна към някоя от системите за колективна сигурност трябва да бъде „решен единствено чрез референдум“. Тимошенко се обявява и за близки отношения с Европейския съюз, включително и за създаването на зона за свободна търговия между Украйна и ЕС, а по-късно и пълноправно членство, за предпочитане през 2015 г. Според нея „Европейският проект не е завършен все още. Не е завършен, защото Украйна не е пълноправен член в него“. Тя е против външното вмешателство във вътрешните работи на Украйна: „Реализацията на суверенните права на Украйна, формирането на модерна политическа нация, не могат да бъдат приети като политика, насочена срещу някого“. Тимошенко наистина не иска да да увеличава договора за даване под наем на бази с руския черноморски военен флот, защото „конституцията на Украйна красноречиво поставя условие да не се допускат чуждестранни военни бази на територията на Украйна и тази конституционна клауза е фундаментална основа за сигурността на държавата“.

Тимошенко се противопоставя на приемането на руския за втори официален език в страната и не вярва, че правата на руско-говорящите хора са нарушени в днешна Украйна. Относно своята позиция към украинския Тимошенко заявява, „че днес аз мисля и живея за икрайнския... и фактът, че знам много добре руски, не е тайна за вас... всички вие знаете, че съм отгледана в руско-говорящия регион Днипропетровск, но не съм пощадила нито едно усилие да говоря на украински, веднага щом влезнах в управлението на страната“.

Първото правителство на Тимошенко планира пренационализира 3000 фирми, но кабинетът се разпуснал преди това да се осъществи. Тимошенко смята, че украйнската икономика е прекалено монополизирана. Някои украйнски политици и академици описват политически като държавен социалист. Тя е против приватизацията на газовата транспортна система в Украйна и перписва възстановяването на украинската икономика след украйнската финансова криза през 2008-2009 г. като едно от нейно постижение. Второто правителство на Тимошенко похарчва 1,6 милиарда украински гривни за модернизирането мини за въглища.

Тимошенко иска да увеличи растежа на основното ниво на социалния стандарт като изравни заплатите в индустриалната и социалната сфера и се зарича през ноември 2009 г. да поправи украинските болници и здравеопазване до две години, както и да намали данъците на фермерите. Други икономически политики включват компенсиране на вложителите, които са изгубили своите спестявания по време на Съветската ера, контрол върху цените на храните и лекарствата, така че да се намали инфлацията, призиви за ревизия на неясните приватизации и високите социални разходи. Освен това Тимошенко иска да съкрати с една трета броя на данъците, да опрости системата, да намали данък добавената стойност и да предложи данъчни облекчения на вносителите на нови технологии, както и на бедните региони, за да увеличи инвестициите. През декември 2009 г. второто правителство на Тимошенко предлага създаването на независими анти-корупционни бюра в Украйна.

Юлия Тимошенко вярва, че Украйна може да придобие енергийна сигурност чрез развитието и конструкцията на повече ядрени електроцентрали и иска да ускори сондирането на петрол и природен газ в черноморския шелф.

Тимошенко е за премахване на имунитета от съдебно преследване на представителите на Върховната Рада. Тя смята, че за Украйна е по-добре да има пропорционална система и гласуване с отворени избирателни списъци и иска да реформира формирането на държавните изпълнителни органи. Също така се обявява и в полза на това, парламентарната опозиция да има „истински инструменти за влияние върху властите“, иска реформи в украинската съдебна система, както и да прехвърли изпълнителна власт на местните власти. Тимошенко искат украинците " да живеят под диктатура от конституцията и закона ". През лятото на 2009 г. Тимошенко твърди, че се е опитала да обедини различните политически партии, за да промени конституцията и Украйна да приеме парламентарна форма на управление.

През ноември 2009 г. Тимошенко нарича Украйна "абсолютно неуправляема страна", което се дължи на промените в конституцията на Украйна като част от политически компромис между действащите власти (бившият Президент Кучма) и опозицията по време на Оранжевата революция (Тимошенко твърди, че тези реформи са "непълни" и Блокът на Юлия Тимошенко гласува против тях през декември 2004 г.). През януари 2010 г. Тимошенко призова за спешни промени в конституцията на Украйна чрез мнозинство във Върховната Рада след провеждане на социологическо изследване или плебисцит. През април 2011 г. тя все още вярва, че конституцията "не работи". През декември 2010 Тимошенко заявява, че може да се кандидатира за Президент през 2015 г., но това също зависи и от нейното семейството.

През февруари 2011 г. Тимошенко заявява, че „безуспешният опит на Виктор Янукович за манипулиране на изборите, който ускори Оранжевата революция, трябва да му осигури забрана за кандидатиране в бъдещи избори." Тя също така смята, че "изграждането на истинско гражданско общество" е най-добрият начин да се помогне за развитието на демокрацията.

Източници

  1. ↑ Най-влиятелните жени в света, сп. Форбс
  2. ↑ а б Шаблон:Uk икона http://makuha.info/makuha/book2.html # b2_1 Dmytro Chobit. Pedigree Tymoshenko//Cake, or strokes to a political portrait of «the Bloc of Yulia Tymoshenko».]
  3. ↑ а б Шаблон:Ru icon Тимошенко Юлия, Korrespondent
  4. ↑ Шаблон:Uk икона Anna Usik. Classmates wrote off work in mathematics at Yulia Tymoshenko. Newspaper «Newspaper in Ukrainian» № 1039, 09.06.2010. Category "People". Website «Gazeta.ua».
  5. ↑ а б в Шаблон:En икона Ukraine's Gold-Plaited Comeback Kid, Radio Free Europe/Radio Liberty (23 September 2008)
  6. ↑ Шаблон:Uk икона Government portal: Yulia Tymoshenko got acquainted with the achievements of "the National Mining University in Dnipropetrovsk"
  7. ↑ а б в г Шаблон:En икона Country profile/Ukraine/Personalities Tymoshenko Yuliya Volodymyrivna, Eurasia Heritage Foundation
  8. ↑ а б в Шаблон:Ru икона Alexander Fidel. "Unsinkable Tymoshenko". Weekly "2000", № 3 (542), 21-27 January 2011.
  9. ↑ Eastern Europe, Russia and Central Asia 2004 (Regional Surveys of the World) by Europa Publications, Routledge, 2003, ISBN 978-1-85743-187-2, page 604
  10. ↑ а б According to Matthew Brzezinski (author of "Casino Moscow: A Tale of Greed and Adventure on Capitalism's Wildest Frontier"), "gained control over nearly 20% of Ukraine's gross national product, an enviable position that probably no other private company in the world could boast." Quoted by James Meek, "The millionaire revolutionary," The Guardian (26/11/2004)
  11. ↑ Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration, by Institute for East-West Studies, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0-7656-0359-3, page 173
  12. ↑ Шаблон:Ru icon Тимошенко сказала, что по-украински стала говорить с 36 лет, RIA Novosti (3 January 2010); Quote: "Я начала говорить на украинском, когда мне было где-то 36 лет, а до этого у меня мама и вся семья — мы все разговаривали на русском. У меня до сих пор мама обычно не разговаривает на украинском." ("I beginning to speak in Ukrainian when I was around 36. Before that, my mother and the rest of my family, we all conversed in Russian. My mother still usually doesn't talk in Ukrainian.")
  13. ↑ а б Шаблон:Uk икона Prime Minister Yulia Tymoshenko. Unofficial Biography, Ukrayinska Pravda (4 February 2005)
  14. ↑ Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration by Peter Rutland, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0765603593 (page 174)
  15. ↑ UKRAINIAN PARLIAMENT FORMED ITS PERMANENT COMMITTEES, Embassy of Ukraine to the United States of America (21 July 1998)
  16. ↑ а б Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough by Anders Aslund and Michael A. McFaul, Carnegie Endowment for International Peace, 2006, ISBN 978-0-87003-221-9
  17. ↑ State Building in Ukraine: The Ukrainian Parliament, 1990-2003 by Sarah Whitmore, Routledge, 2004, ISBN 978-0-415-33195-1, page 106
  18. ↑ Ukraine on its Meandering Path Between East and West by Andrej Lushnycky and Mykola Riabchuk, Peter Lang, 2009, ISBN 978-3039116072 (page 87)
  19. ↑ Deputies/Elected in multi-mandate constituency/Elections 29.11.1998, Central Election Commission of Ukraine
  20. ↑ Deputies/ People's deputies, who have left/Elections 29.11.1998, Central Election Commission of Ukraine
  21. ↑ Energy Dependency, Politics and Corruption in the Former Soviet Union: Russia's Power, Oligarchs' Profits and Ukraine's Missing Energy Policy, 1995-2006 by Margarita M. Balmaceda, Routledge, 2007, ISBN 978-0-415-43779-0, page 59
  22. ↑ Tymoshenko 1 & 2, Kyiv Post (6 July 2006)
  23. ↑ Women's Social Activism in the New Ukraine: Development and the Politics of Differentiation by Sarah D. Phillips, Indiana University Press, 2008, ISBN 978-0-253-21992-3, page 44
  24. ↑ а б в Europa World Year Book 2, Routledge, 2004, ISBN 978-1-85743-255-8, page 4295
  25. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 536) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  26. ↑ Шаблон:Uk икона http://www.pravda.com.ua/news/2001/02/19/2981921/ Пристрасті за українською Жанною д'Арк], Ukrainska Pravda (19 February 2001)
  27. ↑ ANALYSIS-Russia finds unlikely ally in Ukraine's Tymoshenko, Reuters (5 October 2008)
  28. ↑ Arrest warrant lifted on Tymoshenko, Euronews (26 September 2005)
  29. ↑ A political and economic dictionary of Eastern Europe by Alan John Day, Roger East and Richard Thomas, Routledge, 2002, ISBN 978-1857430639 (page 212)
  30. ↑ The Countries of the Former Soviet Union at the Turn of the Twenty-First Century: The Baltic and European States in Transition by Ian Jeffries, Routledge, 2004, ISBN 978-0415252300 (page 536)
  31. ↑ Profiles of people in power: the world's government leaders by Roger East, Carina O'Reilly and Richard Thomas, Routledge, 2006, ISBN 978-1857433463 (page 600)
  32. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 542) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  33. ↑ Шаблон:Uk икона Official Website
  34. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 546) by Ian Jeffries, ISBN 9780415252300 (published in 2004)
  35. ↑ Russia Drops Charges Against Ukrainian, New York Times (27 December 2005)
  36. ↑ а б Russian prosecutors cancel arrest warrant for Tymoshenko, UA-Reporter (27 September 2005)
  37. ↑ Ukraine opposition leader injured // BBC News. 2002-01-29. Посетен на 2007-10-05.
  38. ↑ Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design by Paul D'Anieri, M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117
  39. ↑ Ukraine coalition born in chaos, BBC News (11 July 2006)
  40. ↑ New Kids On the Bloc by Veronica Khokhlova, The New York Times (26 November 2004)
  41. ↑ Ukraine's 'goddess of revolution', BBC News (5 December 2004)
  42. ↑ Profile: Viktor Yushchenko, BBC News (9 October 2008)
  43. ↑ Zinchenko's bombshell, Kyiv Post (7 September 2005)
  44. ↑ Oleksandr Zinchenko talks, Kyiv Post (21 December 2005)
  45. ↑ Orange Revolution in turmoil, BBC News (8 September 2005)
  46. ↑ Design for a New Europe by John Gillingham, Cambridge University Press, 2006, ISBN 978-0-521-68664-8 (page 207)
  47. ↑ а б Ukraine leader sacks government, BBC News (8 September 2005)
  48. ↑ а б State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia by State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia, Central European University Press, 2007, ISBN 978-963-7326-90-5 (page 184)
  49. ↑ Ukraine: A Post-Orange Revolution Political Timeline, Radio Free Europe/Radio Liberty (21 March 2006 )
  50. ↑ Orange bloc edges to poll victory // BBC News. 2007-10-03. Посетен на 2006-08-26.
  51. ↑ Ukrainian Parliament Continues Shift Towards Yushchenko // Korrespondent. 2007-10-15. Посетен на 2007-10-15.
  52. ↑ Parliament named Tymoshenko as the Prime Minister of Ukraine // Korrespondent. 2007-12-18. Посетен на 2007-12-18.
  53. ↑ Youtube // Youtube: Yulia Tymoshenko elected Prime-Minister. 2007-12-18. Посетен на 2007-12-18.
  54. ↑ Ukraine PM Accused of 'High Treason' // The New York Sun, 2008-08-19. Посетен на 2011-02-19.
  55. ↑ Newsletter for the international community providing views and analysis from the Bloc of Yulia Tymoshenko (BYuT) // Bloc Yulia Tymoshenko, 2008-09-08. Посетен на 2008-09-08. [неработеща препратка]
  56. ↑ Baloha: Tymoshenko not Orthodox, she practices another faith // UNIAN, 2008-07-29. Посетен на 2008-07-29.
  57. ↑ Baloha: Tymoshenko promised Putin not to support Ukraine's joining NATO MAP // UNIAN, 2008-07-16. Посетен на 2008-07-16.
  58. ↑ Baloha accuses Tymoshenko of deliberate destroying coalitionUNIAN // 2008-04-10. Посетен на 2008-04-10.
  59. ↑ Baloha calls on to sack Ministers from government's economic bloc // UNIAN, 2008-04-15. Посетен на 2008-04-15.
  60. ↑ Tymoshenko "calms down" Baloha saying his chief must not be concerned // Ukrainian Independent Information Agency, 2008-09-01. Посетен на 2008-09-10.
  61. ↑ Why Ukraine's Pro-Western Coalition Split // Time. 2008-09-04. Посетен на 2008-09-10.
  62. ↑ Yushchenko May Dissolve Ukraine Parliament, Call Vote // Bloomberg, 2008-09-03. Посетен на 2008-09-10.
  63. ↑ Ukraine gets third election in three years // Radio Netherlands, 2008-10-08. Посетен на 2008-10-08. [неработеща препратка]
  64. ↑ Snap election called in Ukraine // BBC News, 2008-10-08. Посетен на 2008-10-08.
  65. ↑ Tymoshenko to propose creating "megacoalition" during NSDC meeting // Personal web site of Yulia Tymoshenko, 2008-10-20.
  66. ↑ Ukraine calls early election, Reuters, 8 October 2008.
  67. ↑ Ukraine president calls election for December // Irish Times, 2008-10-09. Посетен на 2008-10-09.
  68. ↑ Ukraine election date is uncertain, says president // UNIAN, 2008-10-22.
  69. ↑ Finance crises delay Ukraine vote // BBC News, 2008-10-20.
  70. ↑ Ukraine's president says no election this year // UNIAN, 2008-11-12.
  71. ↑ Tymoshenko Not Intending To Resign // Ukrainian News Agency, 2008-10-10.
  72. ↑ Tymoshenko won't resign until a new coalition is formed // UNIAN, 2008-10-10.
  73. ↑ Experts Admit Party Of Regions-Tymoshenko Bloc Coalition If Pliusch Nominated For Speaker's Position, Ukrainian News Agency (3 December 2008)
  74. ↑ Ukraine coalition set to reform, BBC News (9 December 2008)
  75. ↑ New parliamentary majority receives name, UNIAN (11-12-2008)
  76. ↑ Lavrynovych Speaking About Majority Between BYuT, OU PSD, Lytvyn Bloc And Communist Party Faction At Rada, Ukrainian News Agency (13 December 2008) "Lytvyn announced about creating a coalition between BYuT, the Our Ukraine - People's Self-Defense Bloc faction and the Lytvyn Bloc. However, the coalition agreement has not been signed so far."
  77. ↑ Tymoshenko Bloc, OU-PSD, And Lytvyn Bloc Sign Rada Coalition Agreement, Ukrainian News Agency (16 December 2008)
  78. ↑ President calls on VR to focus on overcoming economic crisis, UNIAN (11-12-2008)
  79. ↑ Yushchenko categorically opposed to "coalition of three" – Hrytsenko, UNIAN (15-12-2008)
  80. ↑ Presidential Secretariat urges parliament to include early election funds in 2009 budget, Interfax-Ukraine (15-12-2008)
  81. ↑ Lytvyn Predicts Rada's Work Until 2012, Ukrainian News Agency (13 December 2008) "I can reassure everyone that snap elections will not be held... If the Rada is working adequately and the public sees its efficiency, the Parliament will work next four year," he said.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Юлия Тимошенко
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юлия_Тимошенко&oldid=4086738“.