Митологическа школа: Разлика между версии
Нова страница: thumb|right|200px|Благодарение на [[сизифовските усилия на ... |
м кат корекция |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
* [[Митът на XX век]] |
* [[Митът на XX век]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Антропология]] |
||
[[Категория:Религия и наука]] |
|||
[[Категория:Митология]] |
[[Категория:Митология]] |
Версия от 14:54, 27 юни 2011
Митологическата школа е направление в хуманитаристиката което възниква на основата на системния интерес към народното творчество, продиктуван от диренията на т.нар. хайделбергска школа и Братя Грим - най-известните събирачи на народни умотворения от началото на 19 век. Възникването на митологичната школа е свързано с първото обяснение на редица феномени съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече древногръцката митология с Омировите Илиада и Одисея, древноримската митология, както Библията и Авестата.[1]
Предистория и развитие
През XVIII век в Западна Европа по време на Просвещението нараства интереса към миналото с цел обяснение на неговото наследство в областта на религията и в частност на митологията. В началото на 19 век се поява и романтичното хайделбергско движение в областта на философията на науката и изкуството. Братя Грим се фокусират и насочват усилията си към събиране на народни умотворения (приказки и саги) като стремеж към разкриване на германското минало от предримския латински безписмен период. Това движение се пренася и в останалите развити европейски страни и особено във водещата сила в Свещения съюз. Обяснението на митовете като световен феномен от представителите на школата заразява идейно и дейците изявяващи се на литературното поприще. Митологичната школа влияе върху творчеството на редица представители на руската класическа литература - Василий Жуковски, Александър Пушкин, Николай Гогол. В Карелия по това време от събирането на руни е създадена от Елиас Льонрот епическата поема Калевала. Пак от това време датират опитите на Стефан Веркович да сглоби загубените първи "Веди" от "Веда Словена" по/от фолклора на родопските помаци.
Към средата на XIX век изявени представители на митологическата школа са немските учени Кун, Шварц, Мангард, французина Пикте, руските учени Фьодор Буслаев, Александър Афанасиев, Орест Милер и разбира се корифеят на сравнителното езикознание, лингвистът въвел в науката понятието арии - Макс Мюлер.
Източници
- ↑ Токарев, Сергей. Религията в историята на народите (предговор). Народна младеж, 1983, София.