Европейска общност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: no:Det europeiske fellesskap
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sq:Bashkësia Evropiane
Ред 72: Ред 72:
[[sk:Európske spoločenstvo]]
[[sk:Európske spoločenstvo]]
[[sl:Evropska skupnost]]
[[sl:Evropska skupnost]]
[[sq:Bashkësia Evropiane]]
[[sr:Европска економска заједница]]
[[sr:Европска економска заједница]]
[[sv:Europeiska gemenskapen]]
[[sv:Europeiska gemenskapen]]

Версия от 15:39, 2 юли 2011

Европейската общност е първият от трите стълба на Европейския съюз, създадени с Маастрихтския договор (1992). Тя е основана на принципа на наднационалността и произхожда от Европейската икономическа общност, предшественика на Европейския съюз.

История

Европейската общност е наричана Европейска икономическа общност (ЕИО) до влизането в сила на 1 ноември 1993 г. на Договора от Маастрихт. Тя е създадена с подписването на 25 март 1957 г. на т.нар. Римски договор от Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от трите Европейски общности.

Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един общ пазар. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорите за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) поставят началото на процеса на многостранна (многонационална) интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националните държави и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.

Всички международни и европейски организации, съществуващи дотогава, са базирани на чисто междудържавни форми на сътрудничество. От друга страна, по време на Конгреса в Хага през 1948 г., европейските „федералисти“ поставят много по-големи изисквания по отношение на Европейския съвет. Защитниците на идеята за европейска федерална държава търсят една много по-широка форма на обединение.

Сблъсквайки се с нежеланието на политиците, защитаващи идеята за националната държава, поддръжниците на европейската идея се опитват да постигнат определена степен на интеграция поне в отделни области. Така те разчитат след успеха на конкретните форми на многостранна интеграция да се стигне до едно постепенно разширяване на сферите на сътрудничество.

Френската позиция, вдъхновена от Жан Моне, създава конкретна възможност за реализирането на подобна стратегия. Чрез сътрудничество в индустрията с въглища, желязо и стомана, Франция може да наблюдава развитието на германската тежка индустрия и да разсее страховете от една нова война. Сътрудничество и съвместното развитие на този ключов индустриален сектор ще премахне враждебността в германско-френските отношения.

Успехът на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), създадена с Парижкия договор от 18 април 1951 г., влязъл в сила през юли 1952 г., поставя основата за развитие на многостранната интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока на интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.

„Комисията Спаак“ постига съгласие и договорите за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Европейските общности стават основата на Европейския съюз, учреден по силата на Маастрихтския договор, считано от 1 ноември 1993 г.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз стана правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция. С него т.нар. "храмова структура" е изоставена.