Мощи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Relikwi
кат.
Ред 1: Ред 1:
'''Мощи''' на [[латински|лат]]. ''reliquiae'' (останки) са [[тяло]]то или частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]]. Още в [[ранно християнство|ранното християнство]] съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и [[църква (сграда)|църкви]]те, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете [[Бари]] и [[Кьолн]] с мощите на [[Свети Николай|св. Николай]] и на [[Свети Влъхви|св. Влъхви]]. Съхраняват се най-често в [[реликвиар]] (реликвиарий) – специален съд или кутия.
'''Мощите''' (на [[латински|лат]]. ''reliquiae'', останки) са [[тяло]]то или частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]].


== Вярвания и обичаи ==
Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В [[житие|житията]] на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е обезателно условие за [[канонизация]].
Още в [[ранно християнство|ранното християнство]] съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и [[църква (сграда)|църкви]]те, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете [[Бари]] и [[Кьолн]] с мощите на [[Свети Николай|св. Николай]] и на [[Свети Влъхви|св. Влъхви]]. Съхраняват се най-често в [[реликвиар]] (реликвиарий) – специален съд или кутия.


Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В [[житие|житията]] на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за [[канонизация]].
Каноничната православна практика повелява при възстановяването на една църква, тя да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки [[олтар]] задължително е вградена частица от мощите на светец.


Каноничната православна практика повелява при възстановяването на една църква тя да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки [[олтар]] задължително е вградена частица от мощите на светец.
Често, пренасянете на мощи, се чества като църковен празник. На [[9 май]] църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от гр. [[Мира]] (днес гр. [[Демре]] до курорта [[Анталия]]) в южноиталианския гр. [[Бари]]. На този ден през [[1087]] г. мощите на светеца били посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.


Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На [[9 май]] църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. [[Мира]] (днес гр. [[Демре]] до курорта [[Анталия]]) в южноиталианския гр. [[Бари]]. На този ден през [[1087]] г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.
== Свети мощи в България ==


== Свети мощи в България ==
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897]
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897]


При разкопки на църквата св. София в София е намерен сребърен реликвиар.
* При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликвиар.


* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]] почивали в църквата "[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]" във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]" в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], [[Цариград]]) мощите за последно са положени в [[1641]] г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. [[Яш]] (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. [http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54154&edition_id=927&format=html]
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]], почивали в църквата "[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]" във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]" в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], Цариград) мощите за последно са положени през [[1641]] г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. [[Яш]] (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. [http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54154&edition_id=927&format=html]


* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разреши част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Свети Климент и Пантелеймон|св.св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастир край гр. [[Верия]], [[Северна Гърция]].
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разрешава част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Свети Климент и Пантелеймон|св.св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастир край гр. [[Верия]], [[Северна Гърция]].


Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до [[2006]] г., т.е. близо [[век]] - сто години.
Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до [[2006]] г., т.е. близо 1 век.


* Мощи на [[Света Марина]] са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "[[Свети Висарион Смолянски|Св. Висарион Смолянски]]" в [[Смолян]].
* Мощи на [[Света Марина]] са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "[[Свети Висарион Смолянски|Св. Висарион Смолянски]]" в [[Смолян]].


* Частица от мощите на [[ Свети Георги Победоносец]], които [[Ватикан]]ът дари през 2006 г. на [[Русе]], е от горната част на главата в областта на [[фонтанела]]та. Тя бе донесена за освещаването на новия храм "[[Свети Свети Константин и Елена|Св. св. Константин и Елена]]" в [[София]]. Реликвата беше изложена в храма "[[Свети Георги (ротонда)|Св. Георги]]" в столицата, а след това пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата "[[Свети Георги (Русе)|Св. Георги]]".
* Частица от мощите на [[Свети Георги Победоносец]], които [[Ватикан]]ът е дарил през 2006 г. на [[Русе]], е от горната част на главата в областта на [[фонтанела]]та. Тя е донесена за освещаването на новия храм "[[Свети Свети Константин и Елена|Св. св. Константин и Елена]]" в [[София]]. Реликвата е изложена в храма "[[Свети Георги (ротонда)|Св. Георги]]" в столицата, а след това е пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата "[[Свети Георги (Русе)|Св. Георги]]".


* Частица от мощите на [[Свети Мина]] е вградена през 2008 г. в новия [[параклис]], който носи името на светеца, във [[Велико Търново]] срещу РДВР.
* Частица от мощите на [[Свети Мина]] е вградена през 2008 г. в новия [[параклис]], който носи името на светеца, във [[Велико Търново]] срещу РДВР.


* Частица от Светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са пренесени във [[Велико Търново]] от есента на 2009 г., измолени от Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий и се съхраняват в [[Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"]].
* Частица от светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са пренесени във Велико Търново от есента на 2009 г., измолени от Великотърновския митрополит Григорий, и се съхраняват в [[Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"]].


* Частица от Светите мощи на Свети [[Андрей Първозвани]] се съхраняват във [[Велико Търново]]
* Частица от светите мощи на Свети [[Андрей Първозвани]] се съхраняват във Велико Търново.


* Новият храм ([[2009]]), носещ името „[[Свети Власий]]” в курорта [[Свети Влас]], построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на [[Свети Власий]].
* Новият храм (2009), носещ името „[[Свети Власий]]” в курортния гр. [[Свети Влас]], построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на [[Свети Власий]].


* Свети мощи на [[Свети Онуфрий Габровски]] се съхраняват в [[храм "Успение на Пресвета Богородица"]] в [[Габрово]] и редовно се излагат за поклонение.
* Свети мощи на [[Свети Онуфрий Габровски]] се съхраняват в [[храм "Успение на Пресвета Богородица"]] в [[Габрово]] и редовно се излагат за поклонение.
Ред 35: Ред 37:
* Свети мощи на [[Света Екатерина]] се съхраняват в [[Габрово]].
* Свети мощи на [[Света Екатерина]] се съхраняват в [[Габрово]].


* Свети мощи на [[Света Варвара]] се съхраняват в [[храма "Свето Прображение"]] в кв. [[Лозенец]] /София/.
* Свети мощи на [[Света Варвара]] се съхраняват в [[храм "Свето Прображение"]] в кв. Лозенец, София.


* Свети мощи на [[Света Анна]] се съхраняват в България.
* Свети мощи на [[Света Анна]] се съхраняват в България.
Ред 41: Ред 43:
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя [[патрон]].
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя [[патрон]].


В представителната църква във [[Велики Преслав]], построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф.р Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света [[Мария Египетска]].
[[Категория:Християнство]]


Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.
В представителната църква във Велики Преслав,построена лично от ичиргу боила Мостич,който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи.Те са публикувани преди повече от половин век от професор Станчо Ваклинов.Плочките свидетелствуват,че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи или на части от тях, на високопочитани в православния свят светци-сред тях е света Мария Египетска.

Около най-голямата базилика във Велики Преслав,вероятно посветена на Божията Майка,разкрита в последните няколко години от професор Маргарита Ваклинова, бяха открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи.Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 години мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска.Според някои изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец-Боян Енравота.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна [[Плиска]]. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец [[Боян Енравота]].

Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан,част от историко археологическият резерват Мадара.Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери-4 на 4 метра едната стена е съхранен монолитен,издялан в самата скала саркофаг.За това,че в него са съхранявани мощи на светец свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности,както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата.Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи.Някои археелози предполагат,че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил.В близост до гробницата е разкрит ,но недокрай проучен представителен манастир,от където има пряка визуална видимост с Плиска.Други археолози допускат,че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети Епископ Улфила-Вулфила,създател на готската писменост и преводач на Библията на този език.Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град [[Каспичан]], част от историко археологическият резерват [[Мадара]]. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен [[саркофаг]], издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар [[Борис Михаил]]. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на [[готи]]те свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.

[[Категория:Християнство]]
[[Категория:Смърт]]


[[an:Reliquia]]
[[an:Reliquia]]

Версия от 15:25, 3 юли 2011

Мощите (на лат. reliquiae, останки) са тялото или частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква.

Вярвания и обичаи

Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на св. Николай и на св. Влъхви. Съхраняват се най-често в реликвиар (реликвиарий) – специален съд или кутия.

Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.

Каноничната православна практика повелява при възстановяването на една църква тя да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.

Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.

Свети мощи в България

  • При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликвиар.

Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до 2006 г., т.е. близо 1 век.

Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя патрон.

В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф.р Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света Мария Египетска.

Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.

Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.

Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.