Мощи: Разлика между версии
Ripchip Bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Relikwi |
кат. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Мощите''' (на [[латински|лат]]. ''reliquiae'', останки) са [[тяло]]то или частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]]. |
||
== Вярвания и обичаи == |
|||
⚫ | |||
Още в [[ранно християнство|ранното християнство]] съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и [[църква (сграда)|църкви]]те, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете [[Бари]] и [[Кьолн]] с мощите на [[Свети Николай|св. Николай]] и на [[Свети Влъхви|св. Влъхви]]. Съхраняват се най-често в [[реликвиар]] (реликвиарий) – специален съд или кутия. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Често |
||
⚫ | Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На [[9 май]] църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. [[Мира]] (днес гр. [[Демре]] до курорта [[Анталия]]) в южноиталианския гр. [[Бари]]. На този ден през [[1087]] г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897] |
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897] |
||
При разкопки на църквата |
* При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликвиар. |
||
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]] почивали в църквата "[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]" във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]" в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], |
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]], почивали в църквата "[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]" във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]" в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], Цариград) мощите за последно са положени през [[1641]] г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. [[Яш]] (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. [http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54154&edition_id=927&format=html] |
||
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] |
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разрешава част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Свети Климент и Пантелеймон|св.св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастир край гр. [[Верия]], [[Северна Гърция]]. |
||
Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до [[2006]] г., т.е. близо |
Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до [[2006]] г., т.е. близо 1 век. |
||
* Мощи на [[Света Марина]] са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "[[Свети Висарион Смолянски|Св. Висарион Смолянски]]" в [[Смолян]]. |
* Мощи на [[Света Марина]] са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "[[Свети Висарион Смолянски|Св. Висарион Смолянски]]" в [[Смолян]]. |
||
* Частица от мощите на [[ |
* Частица от мощите на [[Свети Георги Победоносец]], които [[Ватикан]]ът е дарил през 2006 г. на [[Русе]], е от горната част на главата в областта на [[фонтанела]]та. Тя е донесена за освещаването на новия храм "[[Свети Свети Константин и Елена|Св. св. Константин и Елена]]" в [[София]]. Реликвата е изложена в храма "[[Свети Георги (ротонда)|Св. Георги]]" в столицата, а след това е пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата "[[Свети Георги (Русе)|Св. Георги]]". |
||
* Частица от мощите на [[Свети Мина]] е вградена през 2008 г. в новия [[параклис]], който носи името на светеца, във [[Велико Търново]] срещу РДВР. |
* Частица от мощите на [[Свети Мина]] е вградена през 2008 г. в новия [[параклис]], който носи името на светеца, във [[Велико Търново]] срещу РДВР. |
||
* Частица от |
* Частица от светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са пренесени във Велико Търново от есента на 2009 г., измолени от Великотърновския митрополит Григорий, и се съхраняват в [[Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"]]. |
||
* Частица от |
* Частица от светите мощи на Свети [[Андрей Първозвани]] се съхраняват във Велико Търново. |
||
* Новият храм ( |
* Новият храм (2009), носещ името „[[Свети Власий]]” в курортния гр. [[Свети Влас]], построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на [[Свети Власий]]. |
||
* Свети мощи на [[Свети Онуфрий Габровски]] се съхраняват в [[храм "Успение на Пресвета Богородица"]] в [[Габрово]] и редовно се излагат за поклонение. |
* Свети мощи на [[Свети Онуфрий Габровски]] се съхраняват в [[храм "Успение на Пресвета Богородица"]] в [[Габрово]] и редовно се излагат за поклонение. |
||
Ред 35: | Ред 37: | ||
* Свети мощи на [[Света Екатерина]] се съхраняват в [[Габрово]]. |
* Свети мощи на [[Света Екатерина]] се съхраняват в [[Габрово]]. |
||
* Свети мощи на [[Света Варвара]] се съхраняват в [[ |
* Свети мощи на [[Света Варвара]] се съхраняват в [[храм "Свето Прображение"]] в кв. Лозенец, София. |
||
* Свети мощи на [[Света Анна]] се съхраняват в България. |
* Свети мощи на [[Света Анна]] се съхраняват в България. |
||
Ред 41: | Ред 43: | ||
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя [[патрон]]. |
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя [[патрон]]. |
||
⚫ | В представителната църква във [[Велики Преслав]], построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф.р Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света [[Мария Египетска]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | В представителната църква във Велики Преслав,построена лично от ичиргу боила Мостич,който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи.Те са публикувани преди повече от половин век от |
||
⚫ | |||
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 |
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна [[Плиска]]. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец [[Боян Енравота]]. |
||
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан,част от историко археологическият резерват Мадара.Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери |
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град [[Каспичан]], част от историко археологическият резерват [[Мадара]]. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен [[саркофаг]], издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар [[Борис Михаил]]. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на [[готи]]те свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски. |
||
⚫ | |||
[[Категория:Смърт]] |
|||
[[an:Reliquia]] |
[[an:Reliquia]] |
Версия от 15:25, 3 юли 2011
Мощите (на лат. reliquiae, останки) са тялото или частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква.
Вярвания и обичаи
Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на св. Николай и на св. Влъхви. Съхраняват се най-често в реликвиар (реликвиарий) – специален съд или кутия.
Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.
Каноничната православна практика повелява при възстановяването на една църква тя да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.
Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.
Свети мощи в България
- В Преслав са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света Марина Антиохийска. [1]
- При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликвиар.
- Нетленните мощи на Света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла в X-XI век, от 1238 г. до падането под турско робство, почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли" в Цариград. След вековни странствания (Видин, Белград, Цариград) мощите за последно са положени през 1641 г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. Яш (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. [2]
- През 2008 г., по молба на пловдивския митрополит Николай, Македонската православна църква разрешава част от мощите на Свети Климент Охридски да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата св.св. Климент и Панталеймон на хълма Плаощник над Охрид, а главата на Свети Климент е в манастир край гр. Верия, Северна Гърция.
Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до 2006 г., т.е. близо 1 век.
- Мощи на Света Марина са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "Св. Висарион Смолянски" в Смолян.
- Частица от мощите на Свети Георги Победоносец, които Ватиканът е дарил през 2006 г. на Русе, е от горната част на главата в областта на фонтанелата. Тя е донесена за освещаването на новия храм "Св. св. Константин и Елена" в София. Реликвата е изложена в храма "Св. Георги" в столицата, а след това е пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата "Св. Георги".
- Частица от мощите на Свети Мина е вградена през 2008 г. в новия параклис, който носи името на светеца, във Велико Търново срещу РДВР.
- Частица от светите мощи на Свети Иван Рилски са пренесени във Велико Търново от есента на 2009 г., измолени от Великотърновския митрополит Григорий, и се съхраняват в Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица".
- Частица от светите мощи на Свети Андрей Първозвани се съхраняват във Велико Търново.
- Новият храм (2009), носещ името „Свети Власий” в курортния гр. Свети Влас, построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на Свети Власий.
- Свети мощи на Свети Онуфрий Габровски се съхраняват в храм "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово и редовно се излагат за поклонение.
- Свети мощи на Света Екатерина се съхраняват в Габрово.
- Свети мощи на Света Варвара се съхраняват в храм "Свето Прображение" в кв. Лозенец, София.
- Свети мощи на Света Анна се съхраняват в България.
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя патрон.
В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф.р Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света Мария Египетска.
Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.