Малтретирането

„Малтретирането или Свободното ходене по перилата на моста на градската железница“ (Шаблон:Lang-de) е роман от немския писател Франц Йозеф Дегенхарт (р.1931), публикуван през 1979 г.

Романът "Малтретирането" би могъл да носи и заглавието "Изтезанието", но това донякъде би стеснило обема на неговото значение и леко ще измести смисъла му. Подзаглавието на книгата гласи "Свободното ходене по перилата на моста на градската железница". Произведението е трети роман на писателя след "Бикфордови фитили" (1973) и "Пожарища" (1975).

Франц Йозеф Дегенхарт е юрист по образование и дълго време е работил като адвокат. Създава си име в началото на шестдесетте години на XX век като автор, композитор и певец на политически песни - балади, шансони в стила на Жорж Брасенс и гротески със социално-критическа поанта. В тях Дегенхарт се занимава с живота в малкия град и главно осмива стремежа на съгражданите си към материално благоденствие. Публикуваният през 1973 г. сборник с песни на Дегенхарт "Елате на масата под сливите" съдържа всички негови по-значими творби в този жанр, създадени за две десетилетия.

От песните се раждат романи

Вече утвърдил се на песенната сцена, Дегенхарт публикува и първия си роман "Бикфордови фитили". Действието му се развива в края на Втората световна война в пролетарска и антифашистка среда. Героите му са юноши, чиито бащи са или на фронта, или в затвора, но са им завещали своята ненавист срещу Хитлер и нацизма. Романът е наивно построен, с ярко очертани положителни и отрицателни герои и е предназначен - по думите на самия Дегенхарт - за една възможно най-широка читателска публика. Така той допринася за "демократизирането" на съвременната немска литература.

Това свое намерение Дегенхарт сполучливо осъществява и във втория си роман. "Пожарища" разказва за адвокат (не липсват автобиографични мотиви), който в края на шестдесетте години е участвал в студентските вълнения, сред тях се е осъзнал политически, и сега - близо десет години по-късно - си търси постоянна, но смислена работа. Той се среща с бивши свои съратници от движението, които са поели пътя или на конформизма, или на политическата изолация. Героите на романа са доста схематични и разкриват не толкова своите характери, колкото идейните построения на автора. Критиката отбеляза, че "анализът на човешкото поведение е подчинен на оперативността на идеите".

Поради ясните и прости схеми на тези два романа, поради демонстративния им политически ангажимент, те имат определен касов успех и дори са филмирани за телевизията.

Литературата като агит-табло

Намерението си да превърне литературата в недвусмислено политическо агит-табло Франц Йосиф Дегенхарт осъществява последователно и в третия си роман "Малтретирането" (1979). Романът е написан за хора, които за първи път през живота си разгръщат книга. Той не оставя никакви съмнения у читателя кои са добрите и кои са лошите хора във Федералната република, а и в целия свят. Читателят може веднага да се идентифицира с добрите и да се разграничи от лошите.

В този смисъл това е един роман-комикс. Над главата на всеки герой сякаш се вижда балончето с неговите ясно и смело заявени думи. Изключение прави само главният герой, защото той не може да говори. Щефан Радке е бил държан дълго време от родителите си в един обор, понеже е убивал животни и е нападал хора. С това са нарушени неговите "човешки права", а във Федералната република тъкмо се дискутира на тази тема и случаят на Щефан става твърде неудобен, за да му се даде публична гласност.

Принципност и смелост

Мост на градската железница в Берлин

Непоколебимо положителният герой съдията Ханс Дьорнер обаче се заема с казуса. А това го стълкновява с непоколебимо отрицателния герой, председателя на съда Гьодке, който е бивш нацистки съдия, а почти случайно е тъст на Дьорнер. Започва една увлекателна съдебна игра, в която се разкрива биографията на Дьорнер, а най-вече причините за утопичната му мечта за независимост - тя се изразява в желанието му да мине бос и с разперени ръце по перилата на моста на градската железница, както прави това дванайсетгодишният му син.

Доброто му буржоазно семейство се разбива, жена му - дъщеря на бивш човек със съмнителен морал - започва да му изневерява с един студент, а синът му е изправен на съд като крадец. В хода на действието читателят се натъква на цяла галерия от отрицателни герои - стари и нови нацисти, корумпирани журналисти, сплашени съдии, користолюбиви лекари и пр. Но читателят не пропуска да опознае и положителните представители на това загиващо общество - хора, които знаят отговор на всички въпроси, съзнателно се борят за своята справедлива кауза и не трепват пред опасностите. Накрая Ханс Дьорнер прави опит да удави противника си Гьодке в едно блато, но след като постига морална победа над него, сам го спасява с риск за живота си. Към своите положителни качества той добавя още едно: благородство.

Когато все пак минава бос по перилата на моста, той се зазяпва в една жена, застанала на един прозорец, която протяга към него ръце, това го разсейва и той пада на пътя. Целият в превръзки и гипс, героят празнува своя рожден ден, заобиколен от новите си и верни приятели. След като изпиват десет бутилки вино, те се разотиват, а край леглото на ранения, но щастлив герой остава преданата Криста - тя продължава да му чете от любимата си книга: "История на Великата френска революция".

Фактическият малтретиран в романа е Ханс Дьорнер, но той намира верния път и така романът завършва с хепиенд. Гротескният, почти невероятен и застрашителен случай с изтезаваното дете Щефан (невинна имитация на класическия Каспар Хаузер), служи на автора Дегенхарт да тласне своя току-що ограмотен читател също по верния път. Така "Малтретирането" е всъщност "роман на политическото ограмотяване".

Оказва се, че Дегенхарт е един от ония пророци, които оценяват първо и изключително в родината им.

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.