Кумрански ръкописи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:52, 7 юли 2011

Фрагменти от свитъците от Мъртво море, съхранявани в експозицията на Археологическия музей в Аман

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.

Ръкописите под формата на манускрипти са на древноеврейски и арамейски език, като тяхното разкриване за света става през 1947 г. в Кумранските пещери намиращи се на около 300 метра над нивото на Мъртво море, т.е. под морското равнище. Арабски пастир търсейки загубена коза случайно се натъкнал на малка пещера в пустинята дълга 8 м, широка 2 м и висока 3 м., може би изкуствено създадена за целта от есеите. Арабският пастир открива 8 напълно запазени и запечатани делви, в които били поставени пергаментови свитъци с ръкописи. В следващите няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни пергамента.

Палеографският анализ в съчетание с радиовъглероден анализ датират създадените текстове в периода от 250 г. пр.н.е. до 68 г., когато най-вероятно под страх от унищожение от Десети Бурен легион /превзел Масада/ и в частност и на есейската общност в хода на Първата юдейско-римска война, членовете на юдейската есейска секта укрили, запечатали и запазили за бъдещето своите писания.

Литературата на кумранската есейска община тематично се поделят на три групи - библейски текстове /по това време Библията е съставлявала Тората (Мойсевия закон) и Пророците/, апокрифи и псевдоепиграфи.

Значение

Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика. Библиографията по темата е огромна и само през 20 век надхвърля 20 хиляди публикации посветени на темата.

Източници

Предисловие към "Ръкописите от Мъртво море" от Е. М. Лаперузас, българско издание "Одри", 2000 г., ISBN 954-9904-13-X

Вижте също

Времеви показател на Кумранските ръкописи в историята на юдаизма
хронология пари танаи амораи савораи гаони ришоним ахароним

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == Значение ==
-Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена ''кумранистика''. Библиографията по темата е огромна и само през 20 век надхвърля 20 хиляди публикации посветени на темата. В опитите да бъдат изяснени въпросите с разчитането, ролята и значението на ръкописите за античната история и сравнителното религиознание се оформят две водещи хипотези, в известен смисъл застъпващи противоположни тези.
+Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена ''кумранистика''. Библиографията по темата е огромна и само през 20 век надхвърля 20 хиляди публикации посветени на темата.
-Според първата и водеща теза, кумранските ръкописи доказват възникването, т.е. [[произход на християнството|произхода на християнството]] посредством есеите от [[зороастризъм|зороастризма]], което по съществото си е документално доказателство по смисъла на текста за тезата на [[Юлиус Велхаузен]] за неоригиналния и в голяма степен [[еклектика|еклектичен]] произход на [[юдаизъм|юдаизма]], изложена за първи път от него в книгата "[[Въведение в историята на Израел]]" излязла през 1878 г. Застъпниците й твърдят, че след края на [[Първа юдейско-римска война|Първата юдейско-римска война]] и [[обсада на Йерусалим (70)|превземането на Йерусалим]] от [[император]] [[Тит]] през [[70]] г. оцелели две от съществуващите до тогава юдейски секти - [[фарисеи]]те от една страна и [[юдео-християни]]те от друга. Постепенно по [[етика|етични]] причини настъпва разрив между тях по причина, че [[ранно християнство|ранните християни]] застъпвали и изповядвали [[ценностна система|ценностната система]] на зороастризма, която заели от есеите, и на които те се явяват приемници и продължители. Този обобщен извод се налагал въз основа на тълкуването и на анализа на текстовете, и е доказателство за гледището на Юлиус Велхаузен.
-Втората теза отрича първата, твърдейки, че юдеохристиянството е своеобразно продължение на ранния юдаизъм, който бил уникална [[световна религия]].
 == Източници ==