Минчо Нейчев: Разлика между версии
м {{пост списък|Министър на просветата на България|60}} |
м {{пост списък|Министър на просветата на България|61}} |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
{{пост|[[министър на външните работи]]|[[27 май]] [[1950]]|[[11 август]] [[1956]]|[[Владимир Поптомов]]|[[Карло Луканов]]}} |
{{пост|[[министър на външните работи]]|[[27 май]] [[1950]]|[[11 август]] [[1956]]|[[Владимир Поптомов]]|[[Карло Луканов]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
{{пост списък|Министър на просветата на България| |
{{пост списък|Министър на просветата на България|61}} |
||
{{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|1}} |
{{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|1}} |
||
Версия от 12:22, 9 юли 2011
| Минчо Нейчев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС | |
| Минчо Нейчев в Общомедия | |
Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944-1946), министър на просветата в този на Георги Димитров (1946-1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950-1956). Между 1947 оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 заема най-високия държавен пост - председател на Президиума на Народното събрание.
Биография
Минчо Нейчев е роден на 4 април (23 март стар стил) 1887 в Стара Загора. През 1908 завършва право в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание през 1923 е арестуван за няколко месеца. През 1941 отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]
В правителството, образувано след Деветосептемврийския преврат през 1944, Минчо Нейчев става министър на правосъдието. През 1945 става член на Централния комитет на БКП, през 1948 - кандидат-член, а през 1949 - член на Политбюро. След кратко прекъсване през лятото на 1946 Нейчев отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI Велико Народно събрание (1947-1949) и на I Народно събрание (1950). През 1950 става министър на външните работи. След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Борис Павлов | → | министър на правосъдието (9 септември 1944 – 31 март 1946) | → | Любен Коларов |
| Владимир Поптомов | → | министър на външните работи (27 май 1950 – 11 август 1956) | → | Карло Луканов |
| |||||||||||||||
| |||||
.svg){kind=small}