Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{пост списък|Министър-председател на България|55}}
м корекции
Ред 12: Ред 12:
'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от [[1992]] до [[1994]] г. е [[министър-председател на България|министър-председател]] на [[Правителство на България (80)|80-то правителство]] на България.
'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от [[1992]] до [[1994]] г. е [[министър-председател на България|министър-председател]] на [[Правителство на България (80)|80-то правителство]] на България.


== Биография ==
Любен Беров е роден в София. Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]], а през [[1949]] г. - икономика в Стопанския факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]].
Любен Беров е роден на [[6 октомври]] [[1925]] година в [[София]].<ref name="ташев">{{ташев|52-53}}</ref> Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]], а през 1949 година - икономика в Стопанския факултет на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].<ref name="ташев"/>


== Преподавателска и научна дейност ==
=== Преподавателска и научна дейност ===
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от [[1950]] до [[1985]] г., където постъпва като [[асистент]], по-късно (1962) става [[доцент]], [[професор]] (1971) и през 1976 г. защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки, посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI-XVII век. От 1950 до 1976 г. е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан. След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[БАН]]. Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От [[1973]] г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на [[БАН]].
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от [[1950]] до [[1985]] г., където постъпва като [[асистент]], по-късно (1962) става [[доцент]], [[професор]] (1971) и през 1976 г. защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки,<ref name="ташев"/> посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI-XVII век. Той е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан. След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От [[1973]] г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на [[БАН]].


Носител е на [[Кирил и Методий (орден)|орден "Кирил и Методий"]] - I степен (1980).
Носител е на [[Кирил и Методий (орден)|орден "Кирил и Методий"]] - I степен (1980).


== Политическа и стопанска дейност ==
=== Политическа и стопанска дейност ===
През [[1990]] г. Любен Беров става съветник на президента [[Желю Желев]], а на 30 декември 1992 година оглавява експертно правителство, подкрепено от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) и [[Българска социалистическа партия|
През 1990 година Любен Беров става съветник на президента [[Желю Желев]], а на 30 декември 1992 година оглавява експертно правителство,<ref name="ташев"/> подкрепено от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) и [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] (БСП).
Българската социалистическа партия]] (БСП).


От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.
От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.
Ред 45: Ред 45:
* „''История на света''“ (1996)
* „''История на света''“ (1996)


== Бележки ==
== Литература и източници ==
<references/>
* {{ташев}}
* Държавен архив - София, ф. 2380 - Любен Беров


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 18:03, 9 юли 2011

Любен Беров
български политик
L.berov.jpg
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Работил вУниверситет за национално и световно стопанство
Българска академия на науките
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 80-то правителство на България.

Биография

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 година в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 година - икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно (1962) става доцент, професор (1971) и през 1976 г. защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки,[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI-XVII век. Той е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан. След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 година Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 година оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи (ДПС) и Българската социалистическа партия (БСП).

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Любен Беров има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • „Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • „Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • „Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • „Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • „Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • „Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • „България“ (1984)
  • „История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • „Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • „Стопанска история“ (1994)
  • „История на света“ (1996)

Бележки

  1. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.
Стоян Ганев → министър на външните работи (30 декември 1992 – 23 юни 1993) → Станислав Даскалов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любен_Беров&oldid=4113136“.