Обратна сила на закон: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м премести „Закон "пост фактум"“ като „Обратна сила на закон“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 22:52, 9 юли 2011
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (Шаблон:Lang-la - нещо направено след това ) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В гражданското право
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.), но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28