Обикновена млечница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: de:Edel-Reizker
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| name = Рижейка
| name = Рижика
| image = Lactarius deliciosus.jpg
| image = Lactarius deliciosus.jpg
| image_caption = Рижика
| image_caption = Рижика
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Рижейката''' (''Lactarius deliciosus'', също '''Обикновена млечница''', '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''', '''Риженка''', '''Рижка''' и '''Рижийка''') е ядлива базидиева [[гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''Russulaceae''.
'''Рижиката''' <ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „Гъбите в България“, 1978 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref> (''Lactarius deliciosus'', също '''Обикновена млечница''', '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''', диалектни имена '''Риженка''', '''Рижка''', '''Рижейка''' и '''Рижийка''') е ядлива базидиева [[гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''Russulaceae''.


==Характерни белези==
==Характерни белези==
*'''Гугла:'''
*'''Гугла:'''
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижийка, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
*'''Месо:'''
*'''Месо:'''
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижийка, червена млечница, юни 2010]]
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]]
*'''Ламели:'''
*'''Ламели:'''
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
Ред 37: Ред 37:


==Събиране, съхранение и използване в кулинарията==
==Събиране, съхранение и използване в кулинарията==
Рижийката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през [[юли]]. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.


==Двойници==
==Двойници==
Отровният двойник на рижейката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'')
Отровният двойник на рижиката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'')
===Отличителни белези===
===Отличителни белези===
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
Ред 48: Ред 48:


Почти идентичните ''L. salmonicolor'' и ''L. deterrimus'' се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.
Почти идентичните ''L. salmonicolor'' и ''L. deterrimus'' се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.

== Източници ==
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 13:24, 10 юли 2011

Обикновена млечница
Рижика
Рижика
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Russulales
семейство:Russulaceae
род:Млечници (Lactarius)
вид:Обикновена млечница (L. deliciosus)
Научно наименование
Gray, 1821
Синоними
Обикновена млечница в Общомедия
[ редактиране ]

Рижиката [1] (Lactarius deliciosus, също Обикновена млечница, Истинска млечница, Червена млечница, диалектни имена Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка) е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.

Характерни белези

  • Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.

Рижика, Червена млечница, юни 2010

На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.

  • Месо:

Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.

Рижика, червена млечница, юни 2010
  • Ламели:

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.

  • Споров прашец:

Споровият пращец е бледожълт.

  • Пънче:

Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.

Двойници

Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)

Отличителни белези

  • 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
  • 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
  • 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
  • 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).

Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.

Източници


  1. 1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.
    2.Енциклопедия „Гъбите в България“, 1978 г., БАН
    3.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН
    3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.

Външни препратки