Елен лопатар

Елен лопатар

Елен лопатар (Dama dama)

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Еленови (Cervidae) триб: Cervini род: Елени лопатари (Dama) вид: Елен лопатар (D. dama)

Научно наименование

Dama dama (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Елен лопатар в Общомедия

[ редактиране ]

Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Физическа характеристика

Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80-90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки - около 40 килограма.

Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат рога.

Космената покривка на гърба е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.

Разпространение и биотоп

В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Начин на живот и хранене

Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.

Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

Размножаване

Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 –2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост след 2 години.

Допълнителни сведения

Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение.

Източници

• Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988